Левски е обесен, защото отказва да бъде руски шпионин и всякакъв роб
... Основният въпрос е защо Васил Левски става неудобен на Русия? ...
Янко Гочев, историк
... За три века от 1396 г. (погрешно и до днес считана за годината на падане на България по под османска власт) до 1690 г. има над 60 документирани български въстания и бунтове. Почти няма в този период сръбски или черногорски въстания. Въпреки това Русия подкрепя тях, а не българите. Дава им оръжие и злато, а на българите само богослужебни книги и вещи, за да е населена с политически непросветени православни християни, годни за бърза русификация, даващи й постоянни поводи за намеса и "освобождавания". При активизация на Русия потича злато и оръжие към сърби и черногорци и те се бунтуват. Когато дипломацията на Русия бездейства, те стават кротка рая.
През XIX век нито едно самостоятелно българско въстание не е подкрепено от Русия! ...
... През XIX век Русия изпуска контрола над българското революционно движение в две организации: Тайния български централен комитет (ТБЦК) на помощника на Г. Раковски Иван Касабов, създадена през 1866г. в Румъния след преврата срещу княз Ал. Куза и Вътрешната революционна организация (БРЦК) с водач Левски в периода 1869-1873 г.
И в двата случая обаче руската дипломация съдбоносно се намесва, за да ги обезкърви и неутрализира, провокирайки чрез консулите и дипломатите си раздори и боричкания между членовете им. ТБЦК е опасен за Русия, защото търси освобождение както сам заявява "чрез кой да е начин и средства", вкл. чрез комбинации със западните държави и дори чрез дуализъм по модела на Австро-Унгария, създадена през 1867 г. И "нахално", без да се съобрази с руските дипломати предприема дори действия в тази насока. ТБЦК изпраща мемоара до султана от 1867г. за българо-турска дуалистична държава. Това е еволюционния път за освобождение, при който по-бавно, но безкръвно на базата на етническата доминация на Балканите и успехите на културно-просветното си движение българите могат да получават автономия в пределите на империята. Еволюционият път е опасен за руския император, защото българите може сами действително да се освободят без Русия. В крайна сметка ТБЦК бързо е неутрализиран през 1867 г. и скоро се разпада.
И в двата случая обаче руската дипломация съдбоносно се намесва, за да ги обезкърви и неутрализира, провокирайки чрез консулите и дипломатите си раздори и боричкания между членовете им. ТБЦК е опасен за Русия, защото търси освобождение както сам заявява "чрез кой да е начин и средства", вкл. чрез комбинации със западните държави и дори чрез дуализъм по модела на Австро-Унгария, създадена през 1867 г. И "нахално", без да се съобрази с руските дипломати предприема дори действия в тази насока. ТБЦК изпраща мемоара до султана от 1867г. за българо-турска дуалистична държава. Това е еволюционния път за освобождение, при който по-бавно, но безкръвно на базата на етническата доминация на Балканите и успехите на културно-просветното си движение българите могат да получават автономия в пределите на империята. Еволюционият път е опасен за руския император, защото българите може сами действително да се освободят без Русия. В крайна сметка ТБЦК бързо е неутрализиран през 1867 г. и скоро се разпада.
След ТБЦК се появява обаче втората голяма заплаха за руските интереси на Балканите - ВРО (БРЦК) на Левски. И тази заплаха истинска и реална, и много сериозна. ВРО (БРЦК) е чисто българска националноосвободителна организация, плод на самоорганизацията на българския народ и разбира се на неуморната дейност на нейния главен създател и идеолог Васил Левски.
В периода на своя разцвет "БРЦК в Българско", както я нарича Апостолът покрива почти цялата българска етническа територия, има си структура - гъста мрежа от "частни" (местни, дори окръжни) революционни комитети с членове осъзнати и убедени български патриоти, готови с оръжие в ръка да поемат по пътя на истинската революция.
В периода на своя разцвет "БРЦК в Българско", както я нарича Апостолът покрива почти цялата българска етническа територия, има си структура - гъста мрежа от "частни" (местни, дори окръжни) революционни комитети с членове осъзнати и убедени български патриоти, готови с оръжие в ръка да поемат по пътя на истинската революция.
Заслугите на Левски, които стават негови "грехове" в очите на руската дипломация са най-малко три: първо - пробужда българите чрез дейността си, като им внушава идеята за самостоятелност на българската революция, без да се осланят на никого, вкл. на Русия, тъй като "помощта" й не е безкористна; второ - отказва да бъде руски шпионин и всякакъв роб, защото служи само и единствено на България до края на живота си; трето - създава ВРО в България, която е САМОСТОЯТЕЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ на българите, извън всякакъв контрол и зависимост от великите сили, особено Русия.
Така ВРО (БРЦК) на Васил Левски става голяма опасност не само за османската държава, но и главния "надзирател" на българските освободителни борби сред великите сили - Русия. Тази българска организация трябва да бъде неутрализирана на всяка цена. Имперските интереси на Русия не допускат по никакъв начин тя да се разрасне до размери, до които ще бъде в състояние да организира самостоятелна революция, независима от Русия. При успех това означава създаване на самостоятелна българска държава извън руското влияние.
Затова ВРО (БРЦК) на Левски се разгромява чрез предизвикване на конфликти и предателства отвътре, довели до залавяне на много нейни членове, вкл. организатора й и чрез манипулиран "процес" в София 1873 г., довел до екзекуцията на Васил Левски.
ВРО (БРЦК) твърде рано става пряк обект на мероприятия на руските спецслужби.
Така ВРО (БРЦК) на Васил Левски става голяма опасност не само за османската държава, но и главния "надзирател" на българските освободителни борби сред великите сили - Русия. Тази българска организация трябва да бъде неутрализирана на всяка цена. Имперските интереси на Русия не допускат по никакъв начин тя да се разрасне до размери, до които ще бъде в състояние да организира самостоятелна революция, независима от Русия. При успех това означава създаване на самостоятелна българска държава извън руското влияние.
Затова ВРО (БРЦК) на Левски се разгромява чрез предизвикване на конфликти и предателства отвътре, довели до залавяне на много нейни членове, вкл. организатора й и чрез манипулиран "процес" в София 1873 г., довел до екзекуцията на Васил Левски.
ВРО (БРЦК) твърде рано става пряк обект на мероприятия на руските спецслужби.
Според секретните лекции на военното ни разузнаване, цитирани от полк. Иван Пенков в книгата му "Катарзисът. Военно разузнаване": "българинът на руска служба полковник Иван Кишелски проникнал в БРЦК в Букурещ и вербувал много от членовете муза нуждите на руското разузнаване, в това число Тома Кърджиев (ръководител на агентурно разузнавателни групи).
Същото важи и за председателя на БРЦК от 1872 г. Л. Каравелов. За него дори един русофил историкът на българското Възраждане и бивш ректор на Великотърновския университет проф. Иван Стоянов в книгата си за Любен Каравелов пише следното: "Секретните сведения, изпращани чрез него до трето лице, исканият съвет, как и на кого да се пише, и молбата по отношение на предстоящата "кървава сватба": "постарайте се да и дадете нужното направление"- всичко това говори недвусмислено за поети и стриктно изпълнявани от Каравелов ангажименти най-вероятно към Азиатския департамент на министерството на външните работи или към Военното министерство, а защо не и към двете институции. С ръководствата на тези ведомства той търси и осъществява връзка още през 1862 г., а последвалите събития показват и ползотворното сътрудничество за двете страни" (Ив. Стоянов, "Любен Каравелов: нови щрихи към живота и дейността му" Унив. изд., В. Търново, 2008, с. 51-53).
За руското имперско военно разузнаване работи и П.Хитов, което е публична тайна още приживе. Тъкмо поради това Левски го избягва и се опитва да го заобикаля в своята дейност.
За предателството и залавянето на Левски Русия е предприела система от организирани усилия, в която главна роля са играли нейни верни и предани агенти, на военното им разузнаване и на Азиатския департамент. Може да се прочете архива на щатния руски шпионин, копривщенецът Найден Геров. Там има изобилни сведения за дейността на руските дипломати и техните агенти срещу БРЦК.
В крайна сметка на 6/18. 02. 1873 г. е Васил Левски е обесен. Осъден на смърт не заради революционните му идеи, не заради борбата му за освобождение на България от османското иго, а защото не иска, упорства и отказва както на подкупите, така и на заплахите да стане руски агент. Това е истинската причина Левски да бъде съден от специално съставен за него "съд" (комисия от турци и българи) като крадец и убиец, но не и като организатор и ръководител на българското националноосвободително движение.
Васил Левски става жертва на османския държавен терор и на руската антибългарска политика, провеждана умело, със широк замах, но коварно, скрито и подло за българския народ от посланика в Цариград граф Н. Игнатиев.
"Делото" срещу него е било особена форма на ''правосъдие'' - за конкретния случай, манипулирано и задкулисно насочвано дело със специално измислена за случая процедура с поръчан и предизвестен край - създава се смесена комисия, която е трябвало да осъди Левски като криминален престъпник, да приобщи делото към това на Д. Общи - съден за обир на хазната и да изобличи Апостола като крадец и убиец. На практика турските власти са искали да облекат в юридическа форма един съдебен произвол. Главният манипулатор и изкусен играч в сянка е руският посланик граф Н. Игнатиев. На практика убийството е поръчано от него, но е наредено от султана, който потвърждава искането на комисията за налагане смъртно наказание. Хитрият замисъл е водачът на БРЦК, мозъкът на мрежата от местни комитети да бъде дегероизиран, приравнен на криминален престъпник , което и става.
Подлата цел на руския посланик, изискващ смъртта на Левски е, да обезглави българското национално освободително движение и то да бъде подчинено на целите на руската империя - нещото, което българските революционери и най-вече самият Левски не допускаха. Ето думите на Васил Левски до войводата Филип Тотю от 18.04. 1871 г:
"Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то (1869 г.), единият препоръчан от одесските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така. Уловихме няколко шарлатанлъци и хайде - отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме."
И думите му по-късно през юли 1871г. до Д. Хр. Попов:
"Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско."
След години Иванчо Хаджипенчович ще възкликне: "Каква стана тя?! На нас графа ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!…"
Палачът и истинският убиец на Левски е руският граф и генерал Н. Игнатиев, на когото българските русофили не само кръстиха улици, но продължават да го споменават като герой!
За това, че граф Н. Игнатиев не се е застъпил за арестувания Дякон, а е могъл. Той многократно е доказвал огромното си влияние върху Високата порта. По руски указания, в това число на посланик граф Н. Игнатиев османците са пращали на заточение български владици заради "престъплението" да искат независимост на българската църква от Цариградската патриаршия. През 1872г. водачите на българското църковно движение са заточени тъкмо под натиск на руския посланик.
На въпроса защо Русия с нищо не е дала знак за несъгласие да бъде обесен Левски и не е оставила никакво доказателство за своята загриженост за водача на българското освободително движение, логичният отговор е един: за разлика от мнозина други възрожденски дейци, които са били изкушавани с пари и обещания от страна на руския шпионаж и са се продали, Левски категорично е отказал да се продаде. Останал се твърд и непоколебим български патриот, който служи само и единственото на България и на българския народ.
С това обаче си е подписал смъртната присъда, издадена практически в Санкт Петербург. Като политически подсъдим той е щял да отнесе стандартната каторга и е имал шанс да оживее. Но Русия е настоявала чрез граф Н. Игнатиев той да бъде съден като долнопробен криминален престъпник.
Големият български революционер Г. Раковски нарича руската политика " убийствена" за българския народ. Изводът му е правилен (да не се забравя, че Г.Раковски е и историк, което се крие и до днес) и е свързан с разобличаване демографската политика на империята и преселенията, които Русия периодично през XVIII-XIX век предизвиква сред българите. Тази политика предизвиква мощната кампания на Г. Раковски от 1861г. на страниците на "Дунавски лебед", отразена и в брошурата му от май с.г. Очевидно характеристиката на Г. Раковски за руската убийствена политика трябва да се разшири като обхване и всички останали антибългарски прояви на официална Русия в епохата на Възраждането, в частност и по въпроса с революционните организации и гибелта на Васил Левски.
Същото важи и за председателя на БРЦК от 1872 г. Л. Каравелов. За него дори един русофил историкът на българското Възраждане и бивш ректор на Великотърновския университет проф. Иван Стоянов в книгата си за Любен Каравелов пише следното: "Секретните сведения, изпращани чрез него до трето лице, исканият съвет, как и на кого да се пише, и молбата по отношение на предстоящата "кървава сватба": "постарайте се да и дадете нужното направление"- всичко това говори недвусмислено за поети и стриктно изпълнявани от Каравелов ангажименти най-вероятно към Азиатския департамент на министерството на външните работи или към Военното министерство, а защо не и към двете институции. С ръководствата на тези ведомства той търси и осъществява връзка още през 1862 г., а последвалите събития показват и ползотворното сътрудничество за двете страни" (Ив. Стоянов, "Любен Каравелов: нови щрихи към живота и дейността му" Унив. изд., В. Търново, 2008, с. 51-53).
За руското имперско военно разузнаване работи и П.Хитов, което е публична тайна още приживе. Тъкмо поради това Левски го избягва и се опитва да го заобикаля в своята дейност.
За предателството и залавянето на Левски Русия е предприела система от организирани усилия, в която главна роля са играли нейни верни и предани агенти, на военното им разузнаване и на Азиатския департамент. Може да се прочете архива на щатния руски шпионин, копривщенецът Найден Геров. Там има изобилни сведения за дейността на руските дипломати и техните агенти срещу БРЦК.
В крайна сметка на 6/18. 02. 1873 г. е Васил Левски е обесен. Осъден на смърт не заради революционните му идеи, не заради борбата му за освобождение на България от османското иго, а защото не иска, упорства и отказва както на подкупите, така и на заплахите да стане руски агент. Това е истинската причина Левски да бъде съден от специално съставен за него "съд" (комисия от турци и българи) като крадец и убиец, но не и като организатор и ръководител на българското националноосвободително движение.
Васил Левски става жертва на османския държавен терор и на руската антибългарска политика, провеждана умело, със широк замах, но коварно, скрито и подло за българския народ от посланика в Цариград граф Н. Игнатиев.
"Делото" срещу него е било особена форма на ''правосъдие'' - за конкретния случай, манипулирано и задкулисно насочвано дело със специално измислена за случая процедура с поръчан и предизвестен край - създава се смесена комисия, която е трябвало да осъди Левски като криминален престъпник, да приобщи делото към това на Д. Общи - съден за обир на хазната и да изобличи Апостола като крадец и убиец. На практика турските власти са искали да облекат в юридическа форма един съдебен произвол. Главният манипулатор и изкусен играч в сянка е руският посланик граф Н. Игнатиев. На практика убийството е поръчано от него, но е наредено от султана, който потвърждава искането на комисията за налагане смъртно наказание. Хитрият замисъл е водачът на БРЦК, мозъкът на мрежата от местни комитети да бъде дегероизиран, приравнен на криминален престъпник , което и става.
Подлата цел на руския посланик, изискващ смъртта на Левски е, да обезглави българското национално освободително движение и то да бъде подчинено на целите на руската империя - нещото, което българските революционери и най-вече самият Левски не допускаха. Ето думите на Васил Левски до войводата Филип Тотю от 18.04. 1871 г:
"Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то (1869 г.), единият препоръчан от одесските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така. Уловихме няколко шарлатанлъци и хайде - отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме."
И думите му по-късно през юли 1871г. до Д. Хр. Попов:
"Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско."
След години Иванчо Хаджипенчович ще възкликне: "Каква стана тя?! На нас графа ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!…"
Палачът и истинският убиец на Левски е руският граф и генерал Н. Игнатиев, на когото българските русофили не само кръстиха улици, но продължават да го споменават като герой!
За това, че граф Н. Игнатиев не се е застъпил за арестувания Дякон, а е могъл. Той многократно е доказвал огромното си влияние върху Високата порта. По руски указания, в това число на посланик граф Н. Игнатиев османците са пращали на заточение български владици заради "престъплението" да искат независимост на българската църква от Цариградската патриаршия. През 1872г. водачите на българското църковно движение са заточени тъкмо под натиск на руския посланик.
На въпроса защо Русия с нищо не е дала знак за несъгласие да бъде обесен Левски и не е оставила никакво доказателство за своята загриженост за водача на българското освободително движение, логичният отговор е един: за разлика от мнозина други възрожденски дейци, които са били изкушавани с пари и обещания от страна на руския шпионаж и са се продали, Левски категорично е отказал да се продаде. Останал се твърд и непоколебим български патриот, който служи само и единственото на България и на българския народ.
С това обаче си е подписал смъртната присъда, издадена практически в Санкт Петербург. Като политически подсъдим той е щял да отнесе стандартната каторга и е имал шанс да оживее. Но Русия е настоявала чрез граф Н. Игнатиев той да бъде съден като долнопробен криминален престъпник.
Големият български революционер Г. Раковски нарича руската политика " убийствена" за българския народ. Изводът му е правилен (да не се забравя, че Г.Раковски е и историк, което се крие и до днес) и е свързан с разобличаване демографската политика на империята и преселенията, които Русия периодично през XVIII-XIX век предизвиква сред българите. Тази политика предизвиква мощната кампания на Г. Раковски от 1861г. на страниците на "Дунавски лебед", отразена и в брошурата му от май с.г. Очевидно характеристиката на Г. Раковски за руската убийствена политика трябва да се разшири като обхване и всички останали антибългарски прояви на официална Русия в епохата на Възраждането, в частност и по въпроса с революционните организации и гибелта на Васил Левски.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар