Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
2 коментара:
Преди да се говори отделно за някоя цивилизация трябва да се каже дума и за понятието цивилизация:
Може да има два различни подхода към определението на същността на това понятие. Първото е идеалистическо второто е по-скоро материалистическо. И така първото определение което даваме е материализация на духа, второто подчиниение, измениение и приспособяване на природата към човека, всъщностт става въпрос за двустранен процес, приспособяване на външната природа и приспособяване на вътрешната природа, т.е човешката природа. И като говорим за приспособяване, т.е. подчиняване на нещо, естествено е да отбележим, че за това е нужен субект и обект, т.е. подчинява се нещо на някой, приспособяването става спряму нещо, само промяната би могла да бъде хаотична, стихийна, неселенасочена.
Аз лично винаги съм схващал понятието цивилизация като голяма общност от хора, за мен то се асоциира със сложно, мащабно, дори грандиозно човешко общество. Антропологическата категория цивилизация се противопоставя на категорията варварство тази противоположност може да се асоциира с противоположността Космос Хаос на онтологично ниво. Същевременно това понятие винаги се свързва с понятието култура, като същевременно се отчита и разликата между тях. За мен различията могат да се отчетат по следните параметри. Първо цивилизацията често се асоциира с мащабност, гигантски мащаби, докато културата може да се отнесе до нещо локално, малко. Основното различие между тях стой на базата на онтологичните отношения цивилизация-варварство. Т.е. Това е един процес на материализация на духа и подреба на хаоса. Цивилизацията в по-голяма степен от колкото културата е материализация на духа. Понятието цивилизация се свързва в по-голяма степен с материалния израз на духа, асоциира се с архитектурните паметници и т.н. Цивилизацията по своя стремеж води до стагнация, застой понеже се стреми към все по голям ред, устойчивост и материализация. Това е стремеж към приземяване, закрепостяване на духовното. Затова цивилизацията има нужда от хаоса на варварството за да се раздвижи кръвта и да се размърда нейния дух. Да се събудят творческите й сили. Противопоставянето цивилизация-варварство е диалектиката на историята. На това противопоставяне се базира творчески активното човечество. Има планетарна, глобална човешка цивилизация и локални, континентални цивилизации.Цивилизацията е монада състояща се от други монади-култури. Може ли да съществува и национална цивилизация. Да напр. китайската, индийската, и т.н. Разликата между нация и циилизация е в тяхната насоченост, нацията е интровертно, затворено общество, то се стреми да запази чистотата си, да се ограничи от другите, цивилизацията е отворено общество, екстроверта група със стремеж към универсалност затора и една нация може да се развиие в цивилизация, ако привлече към себе си други общества. Трябва да се вземе предвид че дихтомията цивилизация-нация се основава на друга дихтомия племе-империя и също езичество- световна религия. Цивилизацията е проява на човешкото творчество, варварството се свързва най-често с подражателството, това не значи че при варварите няма творчество. Възникването на цивилизацията се свързва с възникването на градовете, самата цивилизация се асоциира с град от латинската дума за град
Цивилизацията е фокус на култури и в този смисъл е неправелно да се говори за самобитност, а тряба да се говори за взаймставане, развиване на взети семена, разбира се съществуват и собствени плодове на цивилизацията, но те са сравнително малко. Цивилизацията краде от варварите, за да стане това което е. Каде е границата между собственото и взетото в този смисъл правелно ли е да се противопоставя цивилизация на варварство.
Смисъла на цивилизациите определя тяхното минало настояще и бъдеще, тяхното място в световната цивилизация, съдбата им. Всяка цивилизация е част от световната мозайка на култури има своя смисъл, място и живот. Цивилизацията изисква империя, а империята изгражда цивилизация. Империята е естествената политическа форма на цивилизацията.
Запада развива Разума, Изтока развива Интуицията, Арабите се осланят на вярата(фанатизма),която съчетава разум и чувства. Православието съхранява разумната емоционалност и земната одухутвореност, а Африка развива физическото начало.
Публикуване на коментар