Поставям този проблем, изразен в заглавието. Давам и примери. Анализът ми е в контекста на тъй наглата война, която руският автократор Путин води от няколко дни срещу Украйна; Путин, стоейки на ръба да пропастта, все пак има лудостта да направи решителната крачка към собствената си гибел, към счупването на главата си, което ще ознаменува най-накрая и събарянето на кървавата кагебистко-комунистическа империя.
Да, Украйна е обречена да присади свободата в бившата комунистическа империя, която неадекватници като позакъснелия империалист Путин се опитват да реанимират, да я възкресят, да се опитат да направят нужното тя да вампиряса; Украйна ще бъде гробът на кагебизма и на комунизма.
Най-важното е, че в Украйна ще бъде погребано азиатско-ординското начало (по думите на незабравимата г-жа Валерия Новодворская!) в руската история и там, в Украйна, Русия най-после ще се върне в цивилизования свят, в света на нормалността и на човещината, освобождавайки се от своите болни имперски мании, от маниите си за кагебисто-комунистическо-"православно" мисионерство - и за световно господство.
Толкова тук. Останалото в клипчето.
Приятно гледане и приятни размисли ви желая!
ДОБАВКА:
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар