Това е покана за дискусия по темата, обозначена в заглавието. (Темата обаче е развита от известния руски историк Марк Солонин в предложеното видео.) Ще се радвам да се включите! :-)
Ако не сте успял да разберете тезата, изложена от г-н Марк Солонин, очаквайте тогава мое кратко видео, в което ще се постарая да ви я разкажа на български. До скоро!
Но все пак се опитайте да се вслушате в неговата беседа. Руският език чисто и просто е старобългарски език - с някои леки изменения и подобрения (разваляния?). Всеки българин би следвало да го разбира, стига да е напреднал достатъчно в познанията си по български език.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
10 коментара:
Национализмът е едно от най-хубавите неща, които човечеството има.
И кое му е "хубавото" ма, другарко? Национал-социализмът ли? Или национал-комунизъма?
Грънчаров досущ като своя учител от Ленинград Карл Маркс - национализмът е опиум за народите. Съветският долнобански възпитаник ни представя най-солидната комунистическа критика срещу национализма.
Националисти са Джордж Вашингтон, Бисмарк, Наполеон и Дизраели.
Антинационалисти са Карл Маркс и Сократ от Долна баня.
Толкова по темата.
Старая се да го разбирам руския, много думи се разбират, но смисълът от видеото ми отбягва.
Всичките "-изми" са много изкривени в значението и разбирането им. Национализма като общо понятие описващо общите черти на голяма група от други по-малки групи от хора с общи черти... не е винаги нещо лошо. Пагубното идва от това, че много хора използват национализма за горделивост, която няма нищо общо с реалността и техните лични постижения. А ако една група се възгордее тя може планини да повдигне.
И когато някои групи хора се възгордеят, че са свръхчовеци и си повярват (например нацисти и комунисти и техните наследници днес), са способни на големи злини върху цялото човечество. Така че, всеки национализъм е еднакво достоен и равен на другия. Иначе ще има напрежение, сблъсъци или война.
Карл Маркс е учител на баба Ви, другарко, а не на мен. Не сте наясно що е национализъм и примерите Ви са неподходящи. Никакъв аргумент нямате за твърдението си.
Нощен пазач ли ще дава критерий кои примери са подходящи и кои не? Смях в залата! Гледай си бостаните, че трябва да ги пазиш от мургави апаши.
Другарко, това нощно пазачество явно Ви е влязло в главата така дълбоко щото сте родена за него. Сткга сте страдАла по него, станете наи-после пазачка и ще Ви олекне. Тоз ли е извора на злобата и бесовщината, що Ви тресе?
Трябва да ти се напомня, че си нощен пазач. И да знаеш къде ти е мястото, Грънчаров. То е да вардиш на хората бостаните. През нощта. На минимална заплата. Знай си мястото, плебей!
Благодаря за тъй милото изказване, другарко аристократке! :-) Надявам се, че тъй сърдечното Ви влечение към нощното пазачество, занятие, за което, очевидно, сте родена и по тази причина така силно ми завиждате, ще се сбъдне един ден, ще станете пазачка и тогава именно, убеден съм, ще мирясате, душевната Ви мъка ще пресекне. Вие ще бъдете първата пазачка в света, която също така е и аристократка! :-) Благодаря Ви, че най-сетне успяхте да осъзнаете и признаете кой е извора на Вашата неутешима мъка към моята скромна персона, и то е: завижадате ми така силно, че искате да ми заемете службата, понеже явно Вашето призвание е именно да бъдете нощна пазачка. :-)
Меижду другото, другарке, да Ви кажа нещо, което още повече ще увеличи ищаха Ви да ставате нощна пазачка: нощният пазач има възможността цяла нощ да се наслаждава на звездното небе, да се удивлява на безкрайните космически простори и да прославя величието на Твореца, който е създал тази чудесия! Тия нощи, в които се радвам на тъй грандиозното нощно небе, ми бяха подарени от тъпанарите, които ме опраскаха и изгониха от образУванието - и така ми направиха безценен подарък. Всяка нощ, вперил поглед в зведното небе, аз се въодушевявам така, че в душата ми се раждат не по-малко грандиозни идеи или мисли, благодарение на които аз един ден ще напиша своите последни гениални творения. Тъй че съм им много благодарен, че въпросните властващи тъпанари ми подариха този прескъп, направо скъпоценен дар. Сега именно и разбирам защо Вие, другарко, така силно ми завиждате за тази внеликолепна служба, която имам сега: и Вие искате, ставайки нощна пазачка, да стане чудо и Вашата безплодна до този момент нещастна душа (раждала досега само тонове злоба, жлъч и мерзавщини!), да се оплоди някак (благодарение на съзерзацието на тъй възхитителното зведно небе!) и да роди поне някаква бледа мисълчица, нали този е истинският Ви импулс, обуславящ завистта Ви към моята служба? Нищо чудно и книга да напишете един ден - като поработите като нощна пазачка, знае ли се? Може пък и гениална да е тази Ваша единствена книга, нали така? Тъй че действайте, пишете доноси, да уволнят мен и да турят Вас на моето място: да душевната Ви пустиня да роди най-после некоя и друга тревичка...
Публикуване на коментар