Защо някои философи умират рано?

Почина бившият зам.-председател на ОбС Тодор Христев

След кратко боледуване тази нощ почина бившият зам.-председател на Общинския съвет и учител по философия във Френската гимназия в Пловдив Тодор Христев. Бившият лидер на „Атака“ в Пловдив си отиде на 61 години, съобщиха за ПловдивПрес негови близки.

Тодор Христев е роден на 4 октомври 1960 година в Пловдив. Завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и дълги години преподава в пловдивски училища философия, психология, етика и право. През 90-те години се впуска в политиката, става член на СДС. Бил е директор дирекция „Образование“ в община Пловдив. През 2005 година е сред учредителите на партия „Атака“ и става неин председател в Пловдив. Името му се свързва с почтеност и отстояване на позициите. Между 2007 и 2011 година е общински съветник и защитава различни каузи за града. ...

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Бог да прости колегата учител! Защо ли някои философи умират така рано? (Щото не всички философи умират рано, има и такива, които живеят по-дълго. Затова и питам: за да умре така рано даден философ как ли е живял, кое ли го е покосило? Да, знам, всичко е индивидуално, така е, но за мен философът по начало е добър човек, ето, и други мои познати са умирали рано, коя ли е причината?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo