Georgi Trakov: Здравейте, господин Грънчаров! Дали е удобно да Ви предложа една идея? Относно инициативата Ви за Альоша. Вие сте и мой бивш преподавател от ПГЕЕ.
Ангел Грънчаров: Здравейте! Кажете. Сещам се за Вас.
Georgi Trakov: Занимавам се със скулптура. И съм помагал дори за правенето на проекта и изграждането на паметника на...
Ангел Грънчаров: Е, значи разбирате от това изкуство.
Georgi Trakov: За идеите за Альоша. По-лесно е да се опакова.
Ангел Грънчаров: С какъв материал и завинаги ли?
Georgi Trakov: Като Кристо Явашев. Защото смятам, че Пловдив е модерен град и в чест на Кристо Явашев. Иначе знаете че ще се сблъскате с икономическите затруднения.
Ангел Грънчаров: Постоянно опакован ли да е Альоша?
Georgi Trakov: По премахването. А защо не? Нещо като кула ще стане. Нито ще увреди паметника, но и няма да се вижда.
Ангел Грънчаров: Иначе ми се вижда интересна идея.
Georgi Trakov: Разгледайте в интернет проектите на Кристо Явашев. Давам ви гъвкава идея. Знаете, че трябва да сте гъвкави ако искате нещо да постигнете.
Ангел Грънчаров: Защо не напишете текст и сам да обясните идеята си?
Georgi Trakov: В момента мен няма кой да ме чуе.
Ангел Грънчаров: Мисля, че медиите ще обърнат внимание. Пък и може да се окаже лесно за осъществяване. И да предизвика интерес и по света.
Georgi Trakov: То ще предизвика защото триумфалната арка в Париж беше опакована в чест на Кристо Явашев.
Ангел Грънчаров: Добре, аз мога да напиша, но съгласен ли сте Вас да посоча като автор, като човек, предлагащ идеята? Да, вярно, а у нас нищо не е опаковано в негова чест, пък е роден у нас...
Georgi Trakov: И бяга от комунизма.
Ангел Грънчаров: Аз съм впечатлен, първо ще опаковаме Альоша, пък после, живот и здраве да е, може и да го махнем оттам, че загрозява града. Но с какъв материал да бъде опакован? Ако е с платно, ще е за кратко. Дали не може с нещо по-здраво, пластмаса или знам ли какво?
Georgi Trakov: А може да действаме малко по български. Временното да стане постоянно. 🙂
Ангел Грънчаров: А да се префасонира гранита в паметник на Левски възможно ли е?
Georgi Trakov: Ами може би. Но това е най-добрият и евтин вариант.
Ангел Грънчаров: Щото ми хрумна: докато е опакован (с подходящо скеле!) отдолу скулптури да го преизчукват и като се махне опаковката вече да не е Альоша, а да е Левски!
Georgi Trakov: И модернистично. Вижте. Аз Ви разбирам. Но за всичко друго ще кажат не е ли по-добре да дадем парите за това или онова?!
Ангел Грънчаров: Опакован, да речем, може да е месец-два, а после що ще го правим? Нима националната ни чест може да се оценява в пари? Не е ли тя безценна?
Georgi Trakov: Тук ще се разделят на русофили и русофоби. Тук няма да се говори дори за България.
Ангел Грънчаров: Е, ние и така сме си разделени и няма как да се обединим.
Georgi Trakov: А мен само за идеята ще ме провъзгласят за нацист.
Ангел Грънчаров: Разбирам, че опаковането е компромисна идея. Съвсем временно решение...
Georgi Trakov: Да но ето го момента, в който може да се каже: дайте да е за постоянно, като вечен паметник на изкуството на Кристо Явашев. Вместо друго. И временното става вечно. 🙂
Ангел Грънчаров: Като вечен паметник на българското малодушие! 🙁 Дали не е по-добре, след опаковането му, да се сложи кофраж и да се изсипе цимент, та да стане цилиндър, пресечен конус, пирамида или нещо друго! (С плат опаковането е нетрайно...) Опаковане с цимент, като саркофаг, какво ще кажете, дали така да не погребем Альоша? (Не пречи и да е във формата на ковчег, в който погребваме все едно комунизма!) 🙂
Georgi Trakov: Винаги има различни интерпретации за всичко. Другият вариант е да е обелиск. Примерно. Но за мен е най-добре ако може да се преправи като кръст.
Ангел Грънчаров: Скулптура на Левски не става ли? Да се преработи, да се преизчука от гранита на Альоша като материал за Левски...
Georgi Trakov: Никой няма да тръгне срещу Христа.
Ангел Грънчаров: Ами то и срещу Левски едва ли някой ще тръгне. Статуя на Христос може, но ще подражаваме на бразилците...
Georgi Trakov: Може. Стига да се прецени материала. И големината така, че да може да се побере като обем.
Ангел Грънчаров: Обелиск е хубава идея. В памет на жертвите от войните, от комунизма, в памет на загиналите за свободата на България...
Georgi Trakov: Казвам го защото обелиск е стандартно и лесно за правене.
Ангел Грънчаров: Аз не съм против опаковането, само дето то е много временно. Ако от опаковането могат да се съберат някакви средства (примерно от реклами върху опакования паметник!), то след това с тях да се направи обелиск на загиналите за свободата на България.
Georgi Trakov: Но според мен Альоша би трябвало да се запази защото когато затриваш история после никой няма да помни и защо не го искаме.
Ангел Грънчаров: Да, щото статуя на Левски сигурно ще затрудни скулптурите. А може пък да не ги затрудни, примерно просто се маха кепето на Альоша, прави се на коса, маха се шмайзера и петолъчките, по лице Альоша и Левски дори си приличат...
Georgi Trakov: А когато направиш проект, който да го запази, като паметник, който да показва и съхранява паметта на агресията е друго.
Ангел Грънчаров: Е, Альоша ще го запазим на снимки...
Georgi Trakov: В различните интерпретации Вие сте по-добър. Това е и ваша работа. Аз исках да споделя с вас идея. Защото е добре да имаш повече варианти. Които да обмисляме.
Ангел Грънчаров: Мерси за идеята! А мога ли да спомена името Ви като автор на идеята?
Georgi Trakov: Реално погледнато изкуството е на Кристо Явашев. Моята идея е едно предложение. Какво е Альоша. Да се превърне в модерно изкуство.
Ангел Грънчаров: Значи да не упоменавам името Ви?
Georgi Trakov: Упоменете го. Ако това е важно. Аз гледам от гледната точка на изкуството.
Ангел Грънчаров: Ами важно е щото ще ме обвинят, че си измислям сам.
Georgi Trakov: То и това го има.
Ангел Грънчаров: Или че Ви крада идеята.
Georgi Trakov: Добре, упоменете го. Радвам се ако съм помогнал.
Ангел Грънчаров: Ако Ви подгонят журналистите, ще давате интервюта и ще станете известен! 🙂
Georgi Trakov: Аз не го правя за това. Известен какво? Нацист ли?
Ангел Грънчаров: Всяка идея, особено толкова новаторска, е добре дошла...
Georgi Trakov: Нали знам как ще ме нарекат.
Ангел Грънчаров: Известен като помирител на русофили и русофоби 🙂
Georgi Trakov: Тогава да боядисат и опаковката. С трикольора.
Ангел Грънчаров: Само Путин да не ни обяви война ако почнем да опаковаме Альоша, че тогава тежко ни!
Georgi Trakov: 🙂 Вижте, господин Грънчаров, Пикасо е нарисувал Герника за да не се случва. И е бил арестуван за това.
Ангел Грънчаров: Е, Пикасо е бил комунист и като такъв би трябвало да е обичал войната - и "революцията", и терора. Комунистите са терористи...
Georgi Trakov: Аз го казвам какво помирителен вариант. Както Вие се изразихте. 🙂 Аз не членувам в никоя политическа партия. 🙂
Ангел Грънчаров: А нашия диалог съгласен ли сте да го публикувам в блога си? То и аз не членувам. Никоя партия не ме ще защото много критикувам...
Georgi Trakov: Главната ми идея е всъщност знаете ли какво? Публикувайте го в блога си. За да разберат нагласите и настроенията на хората какви са. Дали ще възприемат идеята. Най-важното е да се разбере дали повечето хора го одобряват.
Ангел Грънчаров: Диалогът най-добре представя позициите, Вашата и моята...
Georgi Trakov: Защото това ще е за всички. Аз давам идея. Другите да кажат дали са също съгласни. 🙂 Все пак няма да го гледаме само ние. А всички пловдивчани. Тяхното мнение е най-важното. Пожелавам Ви хубав ден! 🙂
Ангел Грънчаров: Мерси и на Вас! Ако опаковаме тия дни Альоша в цветовете на украинското знаме ще бъде чудесно! Или поне само да го оцветим в тях със светлина.
Georgi Trakov: Благодаря много!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар