Днес, 3-ти март 2022 г., ние, българите, имаме чудесен шанс да покажем, че вече разбираме що е това свобода. Като бойкотираме лъжливия национален празник на "освобождението", на благодарността си към "освободителите" за даруваната свобода.
Понеже същата тази "вечно освобождаваща народите" завоевателна, тиранична и душманска империя в момента "освобождава" братския и така свободолюбив народ на Украйна, прави го пред очите ни.
Ако някой въпреки ставащото пред очите ни днес продължи да слави "дена на освобождението", с това само показва, че хал-хабер си няма що е това свобода. Още ли са верни думите на Апостола на българската свобода Васил Левски, написал: "Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия!“?!
На ония, които още не са наясно що е това свобода, т.е. не са си изяснили сметките със свободата, им препоръчвам своите книги, а като начало нека да прочетат тази моя статия: Таз свобода нам не ни е дар!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
Защо, бе, защо тия блядове всичко хубаво трябва да рушат
паркове и коли разебани
сгради изтърбушени
говна и педераси са тия
хората си бяха подредили държавичката
не бяха много богати, но всичко беше чисто и подредено
сега е разруха по съветски
категоричен съм, че укрите не са руснаци, мислят по друг начин
по-градивен и европейски
Не.
Другарко, само Вие единствена ще си празнувате 3-ти март, така ли? Чудесно!
Томи Томев. Има един друг 3 март. 3март 1918 година. На този ден Русия е принудена да подпише унизителния за нея Брест Литовския мирен договор, където се признава за победена, и забележете, един от победителите е българската войска. Днес се навършват 104 години от тогава. Да си спомним на този ден за генерал Иван Колев и неговата храбра конница.
Публикуване на коментар