Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 9 март 2022 г.

Какво дължим на вярата си в Бога?

Без вяра в Бога няма нито свобода, нито творчество, нито дух, нито новаторство, нищо няма. И истина няма без Бог, без вяра в Бога. 

(Вижте до какво човешко уродство стигнаха кагебистите-путинците без вяра в Бога...) Да, защото Бог по идея е Творец, този е най-важният предикат на Бога. Затова без Бог няма как да има творчество. Всеки, който твори, който казва някакви истини или се бори за свобода, е боговдъхновен. Без Божие вдъхновение няма творчество. Всъщност когато творим не ние, а самият Бог говори или пише чрез нас, чрез нашите уста, ръка и пр.... 

Примерно Бог понякога говори с устата на Воденичаров, друг път чрез устата на баба Марийка, а също така единствен Той ни поставя в такива ситуации, че да се променим, да станем по-добри - минавайки през горнилото на изпитанията...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...





Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена. 

2 коментара:

Анонимен каза...

Грънчаров, като комунистически изрод, с всичкото си лицемерие, не заслужаваш човек да ти обръща внимание. Резултатът от целокупната ти дейност, откакто те познавам лично от над тридесет и пет години, е омраза и ненавист. Всичко у теб е фалшиво, като започнем от т.нар. "група на небезразличните граждани", чиито послания съчиняваш, та се стигне до жалките ти опити да се изкараш философ.

Б. от Б.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, ще Ви изгори таз пуста завист към мен. Кажете сега, що Ви пречи и Вие с нещичко да се занимавате, зарежете таз пуста завист, тъпо е, оскотяхте от нея?!