Georgi Trakov: Здравейте! Ако искаш и вълкът да е сит и агнето цяло по отношение на Альоша има вариант, при който над него да се изгради нещо като купол; все едно катедрала изграждаш над него, вътре ще могат да си влизат свободно и да си го разглеждат хората, които го харесват, а отвън ще се направят други мотиви по нечий проект и няма да има ощетени; но този проект ще е скъп - затова не го предложих. Отвътре ако искат могат привържениците на Червената армия да си го украсат с мозайки като Бузлуджа, а отвън да е с други мотиви. Но трябва местен референдум... Това според мен ще се подкрепи най-много от масите.
Ангел Грънчаров: Интересна идея. Но ми се вижда прекалено голяма чест да крием Альоша в... храм, ще стане голям кич, така ми се чини...
Georgi Trakov: Знам
Ангел Грънчаров: Май това място е само за Левски...
Georgi Trakov: Нямам против Левски да е. Думата "храм" я използвах за да дам визуална представа, а не в духовен смисъл на храм. Пример: изграждаш фасада около него, Альоша. И вътре си правят комунистическите мотиви. А отвън вече по нечий друг проект.
Ангел Грънчаров: Съгласен съм, ако комунистите купят Бунарджика, да си правят каквото искат тогава с Альоша...
Georgi Trakov: Земята... ще е скандално ако е частна собственост.
Ангел Грънчаров: Защо да е скандално? Това е хълм и земя, нещо като гора, може да се купува и продава.
Georgi Trakov: Да, но общината ще трябва да я продаде. А пловдивчани дали ще са съгласни? И накрая какво? Те Бузлуджа не я оправиха напълно. 🙂
Ангел Грънчаров: Ами доста скъпо ще струва това толкова хубаво място, луди пари ще струва. Като не могат да го купят, ще преместим Альоша.
Georgi Trakov: Знам. Ти знаеш че просто си споделяме идеи. Но разбрах, че и има договор между Желю Желев и Елцин. И това връзва ръцете. Така знам.
Ангел Грънчаров: Има договор, но Русия не уважава договорите. И затова и ние няма да го уважим. Освен това Альоша не е руски паметник, а български.
Georgi Trakov: Тук вече си по-наясно от мен. И не мога да споря. 🙂
Ангел Грънчаров: Но идеята там да има нещо като Храм, примерно античен, с колони, е чудесна! Да е нещо като Пантеон на загиналите за свободата на България! Само дето не съм съгласен вътре да се мъдри окупаторът на България. Вътре могат да се сложат, както е във френския Пантеон, останки от най-великите българи. Сърцето на Цар Борис Трети примерно. И пр.
Georgi Trakov: Разбирам. Но има два лагера. И живеем в демокрация. Това са обстоятелствата.
Ангел Грънчаров: Както атиняните си имат своя Партенон, така и ний, пловдивчаните, можем да си имаме подобен храм на най-високото място.
Georgi Trakov: Супер! Съгласен съм.
Ангел Грънчаров: Нищо не пречи там да се изгради такъв храм.
Georgi Trakov: Но виждаш, че няма подкрепа от всички.
Ангел Грънчаров: Тогава Бунарджикът няма да иглежда толкова грозно - както е сега. Ще убедим тия, които не разбират смисъла, нали това е работата на философите?! 🙂
Georgi Trakov: Виж какво като човек, който познаваш народопсихологията се сещаш колко трудно е особено на по-възрастните да им се предложи нещо ново. Те ще кажат: "Цял живот е било така така съм свикнал!". И край.
Ангел Грънчаров: Което е разумно, то ще стане и действително. Това казва Хегел. Просто трябва тази разумност да стигне до главите на неразумните. Докога тъпанарите ще властват в България?! Време е разумните да вземат властта...
Georgi Trakov: Това е вече по твоята част. С философската част.
Ангел Грънчаров: Още тази вечер ще направя клип и ще се обърна към пловдивчани - за да им обясня новите идеи за Бунарджика
Georgi Trakov: Аз там не мога да давам идеи.
Ангел Грънчаров: Нали мога да ти споменавам името като автор на идеята за храм върху хълма?
Georgi Trakov: Главната цел е да има диалог. Да има идеи. Да решат пловдивчани какво им харесва. И това да се направи. Да няма проблем.
Ангел Грънчаров: Да, само с диалог ще се реши този градски, пък и национален проблем. Щото срамът, че Альоша грози този хълм, не е само за Пловдив, но и за цяла България. Не, не е работа кое им харесва, щото има хора неразбиращи и извратени, пък и тъпи. Което трябва да се направи, което сме длъжни да направим, което е разумно, то и ще се наложи да стане.
Georgi Trakov: Но храм в смисъл да се покрие. Като Давид на Микеланджело. Не че съм против за православен храм там. Като се замисля ако Христа бъде над всичко е най-добре.
Ангел Грънчаров: Не, чак толкова висок няма как да е храмът, че да покрива Альоша. Казахме, че това ще е кич. Според мястото ще се улови пропорцията и архитектите ще решат колко висок да е храмът и как да изглежда. Хубаво е да се вижда от целия град.
Georgi Trakov: Ще е просто. Купол над Альоша. В такъв смисъл.
Ангел Грънчаров: Ако има статуя в средата на Храма, тя може да е само на Христос - или на Левски. Но не чак толкова грамадна и потискаща. Това е тоталитарно изкуство, не истинско, целта е била да предизвиква страх.
Georgi Trakov: Като облицовка...
Ангел Грънчаров: Ще решават всичко архитектите и скулптурите, това вече е тяхна работа.
Georgi Trakov: Вътре комунистите и социалистите да правят своето изкуство, а отвън да се направи с други мотиви. Това е идеята. Но всеки да предлага варианти. Пък ще се избистри картинката.
Ангел Грънчаров: Е, това е Вашата идея. Първоначалната. Но тя може да се развие и обогати. Аз съм за античен храм. Може и в православен (византийски) стил.
Georgi Trakov: Да, разбира се. Не налагам. Споделям. Вие обогатявате. Друг обогатява.
Ангел Грънчаров: Ако в дискусията се роди нещо по-добро, нека да бъде то.
Georgi Trakov: И се избистря картинката. Но трябват идеи. Разговори.
Ангел Грънчаров: Което е най-добро и най-разумно, него ще правим.
Georgi Trakov: Нали е демокрация. Разбрахме се значи? 🙂
Ангел Грънчаров: Да, демокрацията е точно това: дискусии по всички въпроси, пълна свобода, та да се роди най-доброто, най-ценното. Затова демократичните общества са най-развити и благоденстващи. Да публикувам този наш малък дебат съгласен ли сте?
Georgi Trakov: Затова споделям с Вас. Да.
Ангел Грънчаров: Аз съм си демократ и обичам дискусиите.
Georgi Trakov: Аз просто споделям мнение. Защото също е демократично.
Ангел Грънчаров: Затова и директорката на ТЕТ "Ленин" ме изгони, щото тя пък не обича дискусите, бидейки комунистка.
Georgi Trakov: 🙂
Ангел Грънчаров: 🙂
Georgi Trakov: Анастасова.
Ангел Грънчаров: Вие я познавате?
Georgi Trakov: Като дойде и доста твои колеги си тръгнаха. Беше ми преподавател по български и литература.
Ангел Грънчаров: Тя ги изгони. Никой не си тръгна сам.
(...)
Georgi Trakov: Радвам се ако бях полезен. Пожелавам Ви хубав ден и лека вечер! Ако има нещо пак ще си пишем. 🙂
Ангел Грънчаров: Мерси, приятна вечер и на Вас!
Georgi Trakov: Благодаря!
Ангел Грънчаров: Нали няма проблем да публикувам дискусията ни?
Georgi Trakov: Няма. Жив и здрав бъди! 🙂
Ангел Грънчаров: Та и гражданите да се замислят и включат в дискусията. Мерси, подобно! Дай Боже!
Georgi Trakov: Благодаря много! 🙂
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар