Не е ли справедливо паметникът на Съединението да заеме мястото на окупатора "Альоша"?

LYON VISUALS е в Plovdiv, Bulgaria.

1 дни  · 

Нямаше ли да е хубаво ? Имам тази идея от доста време и най-после стигнах до някакъв вид реализция Не е най-добрия бленд със сигурност, но пък идеята се хваща, което в случая е по-важното за мен. Вие как мислите ? Дали щеше да е готино да виждаме този символ на съединение, надежда и оптимизъм , вместо човек с автомат на върха на града ? #Пловдив #Съединение #032 #Plovdiv

Небезразличен Гражданинъ: Аз навремето писах, че не е справедливо паметникът на Съединението да е там долу, в прахта, до автобусните спирки, дето не се вижда отникъде, а в същото време "Альоша" да се възвисява на най-високото, на най-видното, на най-почетното място. Ето че и Вие сте мислила в същата посока. То е нормално да се мисли в тази посока. Напълно подкрепям идеята Ви и ще я популяризирам според силите си. Вярвам, че Пашев да разкаже за нея в предаването "На Агората..." в четвъртък, той ще го води понеже аз съм зает, дежурен съм на работата ми. 

Ива Краева: Небезразличен Гражданинъ Не е моя идея, от една страница си позволих да я споделя във вашия профил. Доста красиво изглежда. Впечатлена съм! 

Небезразличен Гражданинъ: Апропо, интересно е как путиноидната част от пловдивчани ще възприеме това толкова хубаво предложение! 🙂 

Ива Краева: LYON VISUALS е името на страницата. 

Небезразличен Гражданинъ: Ива Краева Сега загрях. Помислих си, че Вие сте направила колажа. Още по-хубаво е, че го е направил друг. Това значи, че идеята е разумна щом се е родила и в друга глава, различна от нашите. 🙂 Дано бъде възприета от колкото се може повече глави.

ДОБАВКА:

Казах "Ако махнем Альоша, Путин ще нападне България!" и путинците в един глас закрещяха: Искаме да махнем Альоша! Дебили, сър! 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo