Бог възкресява и мъртъвци, спомнете си за Лазар, драги говедца: нима не сте разбрали дори и притчата за Лазар все още?

Написах този текст като ДОБАВКА към публикацията със заглавие Какво писмо ний, небезразличните граждани, получихме от Министерския съвет? Смятах, че тази "добавка" ще бъде съвсем кратичка, няколко реда, ала като почнах да пиша се оказа, че това изобщо не е така, съвсем не е така. Затова и реших накрая, като написах цялото, да го публликувам, както е редно, отделно. Ето, моля, четете този текст, който написах все едно с кръвта от сърцето си (разбира се, знам добре, че това изобщо няма да ви трогне де, вий сте тарикати и на такива "тъпи номерца" не се връзвате, нали познах и този път?); нищо де, както и да е, ето, четете все пак (ако имате очи да четете, знам ли имате ли все още очи: да не говорим пък за такива излишества като... души?):

Да вметна тук между другото нещо, което е важно. Аз така или иначе съм неформален лидер на Общността на небезразличните граждани. От доста време получавам предложения да регистрирам нашата общност като движение или дори като политическа партия, която да се включи по съответния начин в политическо-обществения живот, в който от години, така или иначе, участваме; наскоро дори омбудсманът на Пловдив има добрината да ми каже, че според него по-ефикасен начин за постигане на целите, за които аз специално (без НИКАКЪВ резултат, по неговата преценка!) се боря от години, бил именно този, да създам организация или партия с чисто практическа и прагматична, тъй да се рече, цел. Аз и на него казах какво мисля по въпроса, ето, споделям го тук и с вас, читателите на блога:

До момента групата или общността на небезразличните граждани се бори за ред каузи по един оригинален, собствен, бих казал дори несрещан (за нашите условия) начин; не съм съгласен, че тази форма на борба не била носела "никакви резултати" (тия, които смятат, че резултати нямаме, доста са се объркали - или просто ценностите им не позволяват да ги видят, да ги оценят подобаващо!), напротив, нашата борба носи резултати и има ефект, който е благотворен, но естеството му е различно. Ето ми аргументацията:

Първо, както знаете, има съвсем зрими (виждани с просто око!) резултати: примерно моя скромна милост от години е подложен на нескривана, направо брутално-жестока агресия, репресия и терор от самозабравили се властнаци на образователната бюрокрация; при това на този терор и тормоз съм подложен не само аз, но и моята съпруга, също учителка, също като мен де факто остракирана от образователната система. Това ако не е резултат, сполай му кажете! 

Относно това дали е изцяло НЕГАТИВЕН този резултат, аз не съм съвсем убеден в това, то зависи от гледната точка. Аз смятам, че резултатът, колкото и странно и да ви се вижда, е напълно ПОЗИТИВЕН: репресиите, на които властта ме подлага, представени от мен пред обществеността в цялата им пищност, играят благотворна роля за моралното, духовното (пък дори и, в това число, за интелектуалното, умственото!) възпитание не само на съответните самозабравили се властници, но и на гражданите, на народа. Този ефект съвсем не е за пренебрегване, напротив, в един момент ще се разбере, че е хем ЦЕЛЕБЕН (спомагащ за ОЗДРАВЯВАНЕТО на болното общество!), хем е БЛАГОТВОРЕН (т.е. творящ разни духовни блага, той спомага засега само за зачеването, но един ден ще доведе и до раждането на тъй потребните ни идеи за промяна!). И това един ден (когато му дойде времето!) ще бъде разбрано и оценено, естествено, в нашите условия, това няма как да не стане с огромно закъснение, щото, знайно е, бългаските "реотани", тъй да се рече, са значително по-бавно "загряващи" не само от албанските или румънските, но дори и може би и от руските такива! 

Второ, което е вече съвсем ПОЗИТИВНО: във връзка с казаното вече излиза, че още сега ние, небезразличните граждани, де факто сме МОРАЛНИ ПОБЕДИТЕЛИ, да, победата е наша, причината за което е проста: побеждаваме защото сме прави, защото истината е на наша страна (колкото и това да е неприятно на нашите опоненти, именно властващите бюрократи!). Другата страна в тия години се опозори така, че ако имаше някакво, дори и най-елементарно нравствено чувство (или съвест!), щеше от срам да се види принудена не само да признае поражението си, но и да направи нужното да се реабилитира поне малко, което тя обаче дори не знае как това става; а то става като поиска прошка, а преди това следва да се покае и пр. (примерно покаянието се свежда до това, да речем, на публично място да си раздере дрехите, да си посипе, пак на публично място, главата с пепел, да почне да си кубе косите, да вие, да плаче и то съвсем истински и т.н.). По съвсем разбираеми причини това за момента не става, но пък ний не го и очакваме да стане - предвид ВОПИЮЩАТА МОРАЛНА КАТАСТРОФА, в която пребивава въпросната самозабравила се образователна (и не само!) бюрокрация.

Това е от една страна. Но да се върна пак на главното, а то е: ние, небезразличните граждани, имаме съвсем положителни и благотворни резултати, които обаче, поради ОБЕЗЧОВЕЧАВАНЕТО на околната социална среда, на общността, няма как да бъдат осъзнати, а камо ли пък признати от някого; те дори не могат да бъдат видяни (видени?) от народа, от гражданите, да не говорим за опонентите ни. А причината е така проста: амче и гражданите, и властващите не са в състояние да възприемат и оценят подобаващо ЧИСТО ДУХОВНОТО ЕСТЕСТВО на тези тъй позитивни и благотворни резултати, у нас, знайно е, има съвсем криви, неверни, неправи, несправедливи и неистински МАСОВИ представи за добро, зло, истина, лъжа, успех, неуспех и т.н. Не можем, няма как да очакваме, че едно обездуховило се, сиреч, обезчовечило се общество да е в състояние да оцени вярно и точно ситуацията; едно такова очакване просто е безпочвено. По тази именно и преценка ний в очите на заслепеното от глупави представи и илюзии общество изглеждаме, няма как да е иначе, като "маргинали", "неудачници", "жертви" (а не победители!), ний дори изглеждаме като "безумци", "глупаци", "тъпанари" и т.н. Но тези оценки нас не бива нито да ни обиждат, нито да ни обезсърчават, щото те просто свидетелстват, че вървим по ПРАВИЯ ПЪТ (ако същото това затънало в разврат, в корупция, в развала общество ни аплодираше и ни хвалеше, едва тогава щеше да е съвсем сигурно, че сме се отклонили, че сме свърнали от правия път!). Толкова по този пункт, смятам, че съм напълно ясен.

Ние предлагаме душеспасителни дебати по истински важните за обществото ни въпроси, а самото общество и властващите в него, молим ви се, не просто мълчат (като гледащи тъпо говеда!), но и издават напълно неадекватни сигнали, свидетелстващи тъкмо за величината на духовната трагедия-катастрофа на ситуацията, в която те пребивават. Примерно, институциите уж ни "отговарят" с нищо незначещи формални и безсъдържателни писма, които обаче, против волята им, на нас ни говорят твърде много, т.е. са пределно многозначителни: те именно ни показват, че тия хора се намират в кошмарно положение, в духовен вакуум, който дори не са в състояние да почувстват, камо ли пък да осъзнаят! И това, разбира се, е потресаващо, което и показва, че нашият подход е изключително ЕФЕКТИВЕН: щото тия, които благодарение на нас ВСЕКИДНЕВНО СЕ ИЗЛАГАТ, няма как, противно на усещанията им (съвсем субективни, нали така?), дълбоко в душите си да не изживявяват, пък макар и несъзнателно, цялата горчивина на тази тъй потресаващо срамна излагация. И това, предполагаме, спомага за натрупването на известна психична сила, която един ден ще намери своя излаз, надяваме се, той да не е в агресивната или войнствена форма, на която те са способни (те агресията си и сега порядъчно добре я изявяват, само дето тя се връща към тях, а не докосва нас, както би им се искало; ний, прочее, както безброй пъти съм го изтъквал, с тях живеем в съвсем различни, в принципно различни светове, по тази причина нас не ни докосват нещата, пред които опонентите ни се прекланят: а те се прекланят знайно е пред какво: прекланят се пред такива неща като власт, пари, именно кюлчета и пачки банкноти, слава, медийна "звездност", благинки от различен вид, топли кресла и т.н.!) 

Та пак да подчертая, ние в случая имаме несрещан за българските условия чисто духовен, а това значи аристократичен, благороднически подход, който влияе именно чрез душата и духа, а не с груб физически натиск, както това би станало ако, да речем, основем партия, която да почне да се бори за натрупването на такава електорална материална сила, с която да опитва чрез груб натиск да наложи, да промени нещо; ний въздействаме там, където е най-важното място, а именно ДУШИТЕ, СЪЗНАНИЯТА, ДУХОВЕТЕ (знаем, че това място, така да се каже, е решаващото и водещото, нали така?!). За да ме разберете се налага да се конкретизирам, да се поясня, т.е. принуден съм да дам пример; при това той ще е банално известен, тривиален.

Махатма Ганди нали се сещате какво е правил в своята величава битка за премахване на колониалните унижения, в своята битка за свобода на Индия? Не, няма демонстрации,  няма крещене, няма дрънкане на оръжия, не, но той е правил разни други неща, имащи именно такова едно ЧИСТО ДУХОВНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ - срещу което и оръдия, и патрони са напълно неефикасни. Гладна стачка е правил, примерно - когато положението е изисквало това (и аз го правих навремето, и аз прибягвах до това средство, но в подходящия момент, но понеже тук съм обкръжен, казахме, с... говеда, то ефектът тогава пак беше "нулев", нали така ви се чинеше тогава?). Дали не е време пак да прибягна до него, хем да се повталя малко, хем да изнеса още един урок на обръкналото от пошъл материализъм и бездуховност общество?

Да оставим индиеца. А Сократ какво е правил? Ами правил е точно това, което сега и аз правя. Затова и него са убили, ето, мъчат се да убият и мен, само дето го правят по-"цивилизовано", по-перфидно, по-извратено, по-жестоко и пр.: убиват ме с унижения, същото правят и с моята съпруга, което е вече връх на наглостта. (А Христос какво е правил, искате ли да проявя безочието и това да кажа, пък защо да не го кажа, аз се съзнавам като християнин, е, ето, напомням ви: както Христос са го гонили и разпъвали, не следва ли съвсем същото да се случва и на неговите последователи, което именно и свидетелства, че са християни, т.е. че вървят по верния, по правилния път?!) 

Ето, давам ви в тази връзка потресаващ по бруталността си пример: минаха два дена от обнародването на тъй силното обръщение на небезразличните граждани (имам предвид това: Какво е длъжен да направи гражданинът, който не е позволил безразличието да блокира и да убие, да умъртви неговата душа?) и знаете ли що стана? Нищо не стана, мълчанието е пълно, естествено! Нито един човек не сметна че е длъжен да реагира някак, да каже нещо, пък било то и една поне дума; какво е това? Та нали ако на едно... говедо кажеш тия прочувствени думи, които небезразличните граждани промълвиха, изтръгвайки си сякаш направо от сърцата си, ведно сякаш с кръвта на своите сърца, то дори и говедото - убеден съм в това! - ще реагира някак, даже нещо повече, вместо говедо да имахме... камък, дори камъкът щеше да реагира с нещо, Бог знае с какво и как, но и той, камъкът, убеден съм, щеше да реагира, а тук положението е пълно мъртвило, абсолютна пустуш, невероятна пустота, идеално чист вакуум, да, точно такова е положението, точно това показва това тъй многозначително и затова все едно КРЕЩЯЩО, проглушаващо ушите ни мълчание!!! Но някои явно и уши вече нямат, а какво означава да имат душа, да имат акъл, да имат чувство, да имат воля нещичко да кажат, да промълвят поне, да сторят нещо, да реагират сякаш са живи; не, разбира се, те значи съвсем не са живи, нали точно това показва тяхното тъй ОГЛУШИТЕЛНО МЪЛЧАНИЕ?!

И какво в такъв случай може да се направи с тия... тикви (не човеци, разбира се, няма как да наречем човек именно тиквата: да ме прощава за несправедливостта тъкмо тиквата!)? Да станем политици и да почнем на тиквите да произнасяме пламенни политически речи ли?! Боже мили, та тия тикви от думи нима разбират?! Те са и глухи, и слепи - и докато не бъдат излекувани и от глухотата, и от слепотата им, никакъв прогрес няма да има. И тиквите ще продължат да ни изненадват със симпатиите си към разни други такива като тях тикви от рода на Тиквата Боко, на разните там кратуни като Волный Сидеровский, Костя Капейкин, прафесар Ива Хрыстав и так далее, и таму подобное!

Да, тиквите и мъртъвците (за духовното, за човечността!) първом следва да станат човеци, а това става след като преживеят непостижим за момента за тях ДУХОВЕН ПОВРАТ, т.е. пълна промяна на съзнанията, на душите. Това става само чрез фини духовни въздействия. Става с говорене, с просвета, с обучение, с уроци, с непрекъснати дискусии!!! Става с всекидневни провокации, с ръчкане става, което ний именно и правим всеки ден, нали така?! Вярно е, че като нямат уши и очи, тиквите нито чуват, нито виждат, нито вдяват нещо. Те само ръкопляскат и се възторгват от други такива като тях тикви, говеда, наглеци, путинци и прочее, и так далее, и таму подобное...

Толкова засега. Мисля, че ви дадох известна храна за разума, за душата. Дето изобщо ги немате де, нали така? Как мъртъвци да имат души, та нали мъртво е тъкмо онова, което няма душа? 

Когато моят приятел Любен Воденичаров говори, че в... гробищата има повече живи, отколкото по улиците, недейте да се чудите какво има предвид: сега зацепихте ли поне малко? Да, той смята, че по улиците ходят... мъртъвци, а в гробищата има значително по-живи ЧОВЕЦИ, ето това твърди той, сфащате ли поне малко що има предвид? Не, разбира се, знам това прекрасно! 

Но нищо де. Един ден може и да разберете що сте и докъде сте я докарали. Едва ли - това ли си мислите? Знае ли се обаче? 

Ний, човеците, не можем всичко, но Бог може. Бог може и невъзможното, Бог може да прави и чудеса: Господ може да възкресява и мъртъвци! Спомнете си за Лазар, тъпчовци, драги говедца: нима не сте разбрали и притчата за Лазар все още? 

Майчице, как ви величая: наричам ги "говедца", а вий изобщо не сте и живи (за разлика от говедата)?! (Нашето коте решително разбира много повече от разните там пишман-"човеци", ето и това да вметна, щото е самата истина: котето ни, излегнало се най-нагло на бюрото ми, като пиша крайно внимателно ме гледа право в пръстите, движещи се по клавиатурата и също така още по-внимателно "чете" какви думи излизат на екрана на монитора; аз съм убеден, че то всичко разбира - само дето просто не може да каже, че всичко разбира; пардон, казва го, но на своя си котешки език; имах предвид, че с човешки думи не може да го каже!!!) 

Май съвсем се изложих накрая, а? Дърт съм вече, затова е вероятно... да опитам да се оправдая поне малко... но без никакъв успех, нали, зная и това?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo