Защо положението е отчайващо: какво доказателство намерих, че българинът съвсем не цени истински важните неща?

Направих си тия дни един хубав експеримент във Фейсбук, запитах приятелите си там, зададох им един въпрос, на който ми отговориха много хора; ето въпроса, а по-долу ще направя кратък коментар на отговорите: 

ВЪПРОС: Приятели, да ви питам нещо. В днешния ден, в който навършвам 63 г. трябва да взема важно решение. Моля, дайте ми акъл. 

Знаете, че бях позорно изгонен от работата ми като учител по философия и гражданско образование, мутро-гербовашките властници преди 8 години ме изритаха от образователната система и фактически ми отнеха преподавателските права - след 34 години работа в образованието. Остават ми вече 1 година и 8 месеца до навършването на възрастта за пенсиониране. (Дали ще доживея дотогава е отделна работа.) 

В тази връзка питам: тия дни приятел ми предложи работа в Словения. За мен и за жена ми (тя също е учителка и на нея мутрите също забраниха да учителства!) Жена ми обаче не иска да дойде да работим заедно в Словения. Но е съгласна да ида сам. Та как мислите: да ида ли? 

Ако ида, ще ми се повиши поне малко пенсията. (Сега, за да живеем някак, съм принуден да работя като нощен пазач за минималната заплата.) Заплатата там ще е 1400 евро. 

Ако не ида ще съм посмъртно беден с мизерната си пенсия... 

КРАТЪК АНАЛИЗ: Коментарите или отговорите са 106, огромната част са: отивай, недей да чакаш, спасявай се и т.н. Има и съвсем малко отговори, в които ме съветват да остана, примерно докато не убедя и съпругата си да дойде с мен и пр. НО ЕТО СЕГА ТОВА, КОЕТО Е НАПРАВО ПОТРЕСАВАЩО: Няма нито един човек, на когото да е хрумнало да ми каже най-близкото до ума нещо, а именно че моята работа като учител е истински важното, че аз трябва да продължа да се боря за да се върна в образователната система, че там ми е мястото, че там съм най-полезен и пр.!!! 

Да, на нито един човек не е хрумнало това; нито един не се е сетил също така да каже, че е унизително един български учител (или двама, щото в случая става дума за едно учителско семейство!) да иде в чужбина и да става мияч на съдове, никой не е почувствал унижението, пък и обидата без никаква морална скрупул да съветваш учител да иде в чужбина и да става мияч на съдове с оглед, видите ли, да се уреди материално, да изкара по-голяма пенсия и пр. 

НА НИТО ЕДИН ЧОВЕК, ДА, НА НИТО ЕДИН ЧОВЕК НЕ Е ХРУМНАЛО ТОВА, НИКОЙ НЕ Е ПОЧУВСТВАЛ УНИЖЕНИЕТО, КОЕТО СЕ КРИЕ В ТОВА ЕДИН БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ ДА СЕ ВИДИ ПРИНУДЕН ДА ИДЕ В ЧУЖБИНА И ДА СТАВА ТАМ МИЯЧ НА СЪДОВЕ, С ОГЛЕД ДА ОЦЕЛЕЕ ИЛИ ПЪК ДА СЕ "УРЕДИ", МОЛЯ ВИ СЕ!!! 

Ето това за мен е потресаващото и отчайващото, което говори, че в духовно отношение нацията ни се намира в трагично, в катастрофално положение! 

По тази именно причина аз за сетен път разбрах, че съм нужен именно тук и затова докато съм жив ще продължавам да си изпълнявам ролята, задачата и мисията на учител - независимо от това какво мъки, унижения и изпитания ще ми струва това. Защото ролята, задачата и мисията на учителя е тъкмо духовна, т.е. тук изобщо нямат никакво значение такива "чисто човешки" неща като размер на заплата, парички, които ще получаваш като пенсионер, уреждане на топло местенце на всяка цена, без да мислиш за чест и достойнство, други всевъзможни материални благинки и пр.

ДА, АЗ НА БЪЛГАРИЯ СЪМ НУЖЕН ИМЕННО КАТО УЧИТЕЛ, НАБИЙТЕ СИ ГО ТОВА В ГЛАВАТА, АЗ НЯМА ДА ИЗБЯГАМ В ЧУЖБИНА, АЗ МИЯЧ НА СЪДОВЕ НЯМА ДА СТАВАМ! НЯМА ДА ВИ ПОМОГНА, НЯМА ДА ВИ СПАСЯ С БЯГСТВОТО СИ (ЗА ДА НЕ ВИ ТЕРЗАЕ СЪВЕСТТА!): ЩОТО НЕ ДРУГ, А ТЪКМО ВИЕ СТЕ ИЗЦЯЛО ВИНОВНИ ЗА ТОВА, КОЕТО МИ СТОРИХА ВЛАСТВАЩИТЕ МУТРИ В ОБРАЗОВАНИЕТО!!!  ДА, ВАШЕТО БЕЗРАЗЛИЧИЕ, ВАШАТА БЕЗЧУВСТВЕНОСТ, ВАШАТА БЕЗДУХОВНОСТ Е ПРИЧИНА ЗА СТАНАЛОТО, ЗА ОПРАСКВАНЕТО, ЗА ИЗРИТВАНЕТО, ЗА ОСТРАКИРАНЕТО МИ ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА, ЗА ЛИШАВАНЕТО МИ ОТ УЧИТЕЛСКИ ПРАВА!

Толкова засега и тук. Приятно четене и приятни размисли ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.  

Добави в Svejo