Това, че тъй човечните съседи-самаряни на баба Марийка отново се готвят да я изгонят на улицата, вас лично засяга ли ви поне малко?

Вчера, именно в деня Разпети петък посетих блока на 89-годишната самотна баба Марийка, която живее там в апартамент без ток и вода (той се намира на ул. Копривщица 15 в гр. Пловдив, квартал "Смирненски"). Веднъж седмично и нося (карам с колата!) вода в туби за тоалетната й, понеже никой от нейните съседи-самаряни не се сеща да й занесе поне една кофа вода (ако тя не почиства тоалетната си с вода, на тях ще мирише, не на мен, но те явно това не го съзнават или просто се правят на изоглавени, разчитайки на мен - аз в техните очи съм глупак или мошеник, който помага на бабата само за да я заграби апартамента, разбира се, за какво друго да е?!). Както и да е, с 4 туби вода от по 10 литра аз пристигнах там (съпругата ми също прати да занеса на бабата и няколко боядисани яйца и буркан с много вкусна боб-чорба!). Първото обаче, което видях там (ако не броим съседката-баба-самарянка, която влизаше там и като ме видя, ме изгледа с кръвожаден поглед, сякаш вижда някой, който прилича на... Дявола!) 😒 беше ето тази приветлива и тъй човеколюбива обява:

Тя беше залепена и на входната врата, и до асансьорите, и в асансьорите; очевидно това, че са били Велики пости, че идва Великден, че е Страстната седмица тях не ги вълнува, тях ги вълнува как може по-скоро да изгонят бабата от собственото й жилище отново на улицата (както е известно, преди 5 години бабата отново беше изгонена от жилището си - със съдебно решение, след дело, заведено от нейните съседи-самаряни, да, нейните съседи са прочути с потресаващото си самарянство!). 

Баба Марийка я нямаше в жилището й, аз отключих (имам ключ, дала ми го е в случай че загуби своя!), пресипах водата в съдовете, които тя има, оставих й бобената чорба и яйцата и си тръгнах. Питам се сега: да ида ли на това партийно събрание, пардон, на събранието на домсъвета или на живеещите съседи-самаряни, да се опитам там да взема думата и да задам някои въпроси, примерно този: 

1.) Коя е причината да гонят още веднъж баба Марийка на улицата? и

2.) Къде смятат че бабата ще живее след като я изгонят от дома й? 

Но се питам и това: 

3.) Ако отида на партийното, пардон, съседското събрание, дали живеещите няма да се нахвърлят върху мен и да ме линчуват (щото те ме мразят не по-малко отколкото мразят немощната баба Марийка, която съвсем скоро ще навърши... 90 години!)?

А вас си позволявам да запитам: 

4.) Какво ще кажете, как мислите, какво може да се направи в тази ситуация? 

5.) Или вас този въпрос изобщо не ви засяга и по тази причина нищичко не мислите и нямате и намерение да мислите?

Толкова. Хубав ден ви желая, приятни размисли и нека Великденските празници да са светли и боговдъхновени, а също особено благодатни за вас!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo