Денят на лъжата дали не трябва да е професионален празник на медиите, политолозите, журналистите? Или ще кажете: те лъжат всеки ден, как така само на 1 април да празнуват, та за тях всеки ден е празник! В тази връзка искам да каже нещо важно: Медиите биват два вида: лъжливи и правдолюбиви. У нас медиите, политолозите и журналистите от втория род, именно честните, правдолюбивите, са малцинство, да не кажа, че се броят на пръсти. Такива журналисти са, примерно, Иво Инджев, Даниела Горчева и още няколцина други...
Аз също съм медия (блогър съм от много години вече!). И то от втория род. От правдолюбивите.
Лъжливите медии у нас са на почит, те са богати и пр., а пък ний, правдолюбивите, сме оплюти, бедни и ритани всеки ден...
Време е да разберете тия неща: щото наивността се плаща с висока цена...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар