Битката с корона-вируса дали не повтаря битката на китайските комунисти с врабчетата?

Явор Ганчев

18 ч.  · 

С резюме на български, благодарение на Zlatko Enev

"автокрацията вреди на всички" - само ще кажа, че Китай не е автокрация, а комунистическа диктатура, на която доморасли автократчета от ЕС и Северна Америка скрито завиждат. Дано предупреждението да бъде чуто.

Zlatko Enev

18 ч  · 

Проблемите с политиката на „нулев Ковид“ в Китай доказват, че автокрацията вреди на всички

В Китай се опасяват, че строгата политика по отношение на коронавируса се е превърнала в поредната политическа кампания в стил Мао с опустошителни последици.

Дълго преди политиката на „нулев ковид“ Китай провеждаше политика на „нулево врабче“.

През пролетта на 1958 г. китайското правителство мобилизира цялата нация за изтребване на врабчетата, които Мао обявява за вредители, унищожаващи реколтата. В цял Китай хората удрят по тенджери и тигани, палят петарди и размахват знамена, за да попречат на птиците да кацнат, така че те да паднат и да умрат от изтощение. По една от оценките в рамките на месеци в цялата страна са избити близо два милиарда врабчета.

Почти пълното изчезване на врабчетата довежда до нашествие на насекоми, които унищожават реколтата и допринасят за т. нар. „Голям глад“, пълната липса на храна, от която десетки милиони китайци умират през следващите три години.

Сега в Китай се опасяват, че политиката на „нулевия Ковид“ се е превърнала в поредната политическа кампания в стил Мао, която се основава на волята на един човек, висшия лидер на страната Си Дзинпин – и че в крайна сметка това може да навреди на всички.

Точно както Мао и неговите помощници пренебрегват опозицията на учените и технократите срещу политиката им срещу врабчетата, Пекин пренебрегва съветите на експертите да се откаже от скъпоструващата си стратегия и да се научи да съжителства с коронавируса, особено с по-лекия, макар и по-заразен вариант.

Вместо това Пекин настоява да следва същия наръчник от 2020 г., който разчита на масови тестове, карантина и затваряне. Подходът спря живота на стотици милиони хора, изпрати десетки хиляди в импровизирани карантинни лагери и лиши от лечение много пациенти, които не са от групата на ковидите.

„Те не се противопоставят на пандемията. Те създават катастрофи“, пише Йе Цин, учен по право, известен с псевдонима си Сяо Хан, в онлайн статия, която бързо е изтрита.

Си Дзинпин продължава да се придържа към стратегията си, тъй като се стреми към трети мандат на важния конгрес на Комунистическата партия по-късно тази година. Той иска да използва успеха на Китай в овладяването на вируса, за да докаже, че неговият модел на управление отгоре надолу е по-добър от този на либералните демокрации.

„Тази болест е политизирана“, казва Джу Вейпин, служител в апарата за контрол на заболяванията в Шанхай, на човек, който се оплаква от реакцията на града на епидемията. В записан телефонен разговор служителката казала, че е посъветвала правителството да остави хората без симптоми или с леки симптоми под карантина у дома и да се съсредоточи върху кампаниите за ваксиниране. Но никой не се е вслушал, казва тя.

„Вие се побъркахте от това1“ – казала тя на обаждащата се. „Професионалните институции като нас също се побъркват“. Записът беше широко разпространен, преди да бъде цензуриран.

С разпространението на варианта „Омикрон“ около 373 милиона души в 45 китайски града са били под пълно или частично блокиране от понеделник, според оценки на икономисти от инвестиционната банка Nomura. Те пишат, че в тези градове живее 26% от населението на Китай и 40% от икономическото му производство; предупреждават, че рискът от рецесия се увеличава, тъй като местните правителства се надпреварват да увеличават мерките за ограничаване на вируса.

Сега Пекин призовава местните власти да намерят баланс между контрола на пандемията и икономическото производство. Но всички в бюрократичната система знаят къде е приоритетът.

В град Джиси в най-северната китайска провинция Хейлундзян наскоро 18 служители, сред които ръководители на населени места, началници на правоприлагащи органи, както и директори на болница и погребално бюро, бяха дисциплинарно уволнени или порицани за пренебрегване на задълженията и отговорностите си в борбата с пандемията. Някои кадри „не са били достатъчно стресирани“, се казва в съобщението.

В Шанхай, най-големия и най-богатия град в Китай, най-малко осем служители на средно ниво бяха отстранени от длъжност изцяло или временно, след като лошо изпълненото блокиране на града предизвика хаос, трагедии и сериозен недостиг на храна.

След като в началото на април 25-милионният град беше блокиран и повечето куриерски служби бяха спрени, много хора, независимо от социално-икономическия си статус, се сблъскаха с проблеми при снабдяването с храна. Някои си поставиха аларми за различното време за попълване на запасите на приложенията за доставка на хранителни стоки, което започва още в 6 ч. сутринта.

През последните няколко дни гореща тема в групите на WeChat беше дали покълналите картофи са безопасни за консумация, казаха ми няколко жители на Шанхай. Съседите прибягвали до бартерна система, за да разменят, да речем, зеле за бутилка соев сос. Кока-колата е твърда валута.

След близо две седмици под блокада Дай Син, собственик на ресторант, няма храна, за да осигури прехраната на четиричленното си домакинство. Сега тя реже джинджифил на тънко, маринова зеленчуци, за да не се развалят, и се храни два пъти дневно вместо три пъти.

Дори богатата класа е изправена пред недостиг на храна. Ръководителката на голяма търговска верига ми каза миналата седмица, че получава много молби от ръководители на фирми от Шанхай. Но тя не можела да направи почти нищо в рамките на правилата за блокиране, като говори при условие за анонимност предвид политическата чувствителност.

Уанг Лисионг, автор на апокалиптичния роман „Китайска приливна вълна“, който завършва с голям глад след ядрена зима, смята, че предизвикана от човека криза като тази в Шанхай е неизбежна при авторитарната система на Китай. През последните години, казва той в интервю, рискът се е увеличил, след като Пекин е потиснал почти всички аспекти на гражданското общество.

След като се преместил в празния апартамент на приятел в Шанхай миналата зима, той се запасил с ориз, юфка, консерви и уиски, за да се издържа няколко месеца в случай на криза.

Но много от жителите на луксозния жилищен комплекс, с апартаменти на стойност над 3 млн. долара, не са били толкова подготвени, когато е започнало блокирането. Той видял съседите си, които преди месец се разхождали с дизайнерски костюми, да се спускат в пищната градина на комплекса, за да копаят бамбукови филизи за храна.

Най-големият кошмар за много жители на Шанхай е положителният тест и изпращането им в централизирани карантинни помещения. Условията в някои от тях са толкова ужасяващи, че в социалните мрежи ги наричат „бежански лагери“ и „концентрационни лагери“.

Много хора споделят списъци за опаковане и съвети за карантината. Вземете тапи за уши и маски за очи, защото обикновено това е огромно място като конгресен център и светлините са включени денем и нощем; опаковайте много бельо за еднократна употреба, защото няма възможност за душ; и носете голямо количество тоалетна хартия. Някои карантинни лагери бяха толкова зле подготвени, че хората трябваше да се борят за храна, вода и легла.

Множеството отчаяни публикации за Шанхай накараха през миналия уикенд жителите на други части на Китай да се впуснат в трупане на запаси. В Пекин супермаркетите бяха препълнени, а някои приложения за пазаруване на хранителни стоки свършиха.

Все повече хора се питат дали тази драконовска и скъпоструваща стратегия е необходима. Във вторник здравните власти на Шанхай съобщиха за повече от 200 000 случая на заразяване от 1 март насам, като девет от тях са в тежко състояние и няма смъртни случаи. Длъжностните лица не са разгледали съобщенията за масови инфекции и смъртни случаи в болници за възрастни хора.

Дори някои привърженици на политиката на „нулевия Ковид“ изразиха своите съмнения. Когато на 4 април Шанхай проведе общоградски тестове на Covid, икономистът Ланг Сянпин заяви в своя проверен акаунт в Weibo, че това показва „силата на Китай“. В понеделник той заяви, че майка му е починала, след като ограниченията на Covid са забавили лечението на бъбречното ѝ заболяване. „Надявам се, че подобни трагедии няма да се повтарят“, написа той.

Политиката все още се радва на силна обществена подкрепа. Много хора в социалните медии заявиха, че Шанхай не е достатъчно строг в своите блокирания и карантини. Рисков капиталист написа в WeChat, че няма да инвестира в основатели на стартъпи, които не подкрепят политиката.

Това не е изненадващо. С ограничен достъп до информация и без инструменти за търсене на отговорност от властта, огромното мнозинство китайци обикновено подкрепят каквото реши правителството.

През последните две години те последваха указанието на Пекин и нападнаха критиците на неговата пандемична политика. Те се сплотиха около Пекин, който все по-често прилагаше механизма за социално потискане в Синдзян в останалата част на страната в името на контрола на пандемията. Сега много от тях страдат от последствията, но за разлика от Ухан, вече няма граждански журналисти или големи доброволчески групи, които да им помогнат.

„Когато репресиите не ги засегнаха, повечето китайци ги игнорираха“, казва в интервю Лорънс Ли, бизнес консултант в Шанхай. „Вярваме, че това е просто жертване на интересите на малцинствата в полза на колектива“.

Подобно на много хора, той казва, че случващото се в Шанхай е отзвук от кампанията срещу врабчетата. „Историята се повтаря отново и отново“, каза той.

ПЪРВОИЗТОЧНИК:

Катастрофата в Китай „Нулев Covid“ доказва, че автокрацията вреди на всички

ЗАБЕЛЕЖКА: Виждате ли как комунистическото мислене вреди на живота?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.  

Добави в Svejo