Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Като човек, който се опитва да учи от свои и чужди грешки искам да припомня някои от думите на един от пропадналите за мен авторитети. Най-малкото, защото сравнително добре познавам неговите манипулации, които години наред безрезервно приемах за истина.
Подобни грешки са сериозен пропуск в моята личностна преценка ,които по никакъв начин не трябва да се повтарят.
Надявам се този модел от знания да помогне на някой друг.
“80 процента от българите са дебили”.
И така да е, подобен начин да говорене пред камера налива единствено масло в огъня. Нещо повече като учител, представител на хуманитарна професия. Който работи преди всичко със студенти много добре знае, какво е да прекършиш мотивацията на млад човек без житейски опит. Престъпно поведение на което неосъзнато адмирирах. Заблуден от патос, емоции и много допълнителни знания майсторки преплетени с руска пропаганда.
“Българската кауза в Македони е загубена.”
Престъпни думи от човек спечелил висок авторитет и уважение. Тези думи целят малко знаещи хора, които нямат време и проницателност да осъзнаят проблемите в Македония. За какъв авторитет с ценности се представяш, когато отписваш толкова много хора с българско самосъзнание. Нереализиран геостратег, които надменно отписва наши дефиниции като нация. Същевременно перверзно разказва, колко много ни обича през спомени за живота на дядо си.
Путинско поведение на любов с ракети.
“Украйна е една нерализирана страна.”
Казва го човек, чиято майка е украйнка. Който вероятно има много роднини там, знае много добре тяхното мнение и познава тяхното битие.
Къде е сега другаря Иво Христов да оправдае войната и разкаже за собствените си роднини.
Каква извратена самооценка за човек трябва да имаш, когато по толкова прикрит начин подхлъзваш в мисленето хора, които безрезервно вярват в теб. Перверзно подпъхваш предателство към най-съкровенни човешки ценности.
Къде беше моята проницателност, да не се усъмня и анализирам точно това.
“Русия е велика военна сила.”
Ненужно насаждан милитаризъм в който другаря найстина е вярвал. Помня с какъв патос и детайлност разказваше за постиженията в Сирия.
Къде е сега смелия професор да разкаже за постиженията на същата тази армия в Украйна?
Целия свят вижда тяхната военна неграмотност и примитивен страх от вътрешен преврат.
За сега спирам до тук, но това едва ли е края.
Kaloyan Borisov
Публикуване на коментар