Омбудсманът на Пловдив: "Защо, Грънчаров, след десетилетия борби не постигна нищо позитивно?"

Вчера двама (аз и инж. Димитър Хаджипетров) представители на групата на небезразличните граждани отидохме в Кметството на Пловдив и поискахме среща с Кмета или с негов заместник. Наложи се да напишем заявление с искане за среща - и ще чакаме когато Кметът благоволи да ни приеме. След това отидохме при омбудсмана на Пловдив и разговаряхме с изпълняващия тази длъжност инж. Борислав Стаматов. Проведохме една кратка дискусия, от която аз специално разбрах и се убедих - за кой ли път?! - че да се разговаря с представители на българската властваща администрация-бюрокрация е изключително тежка и почти съвсем безнадеждна работа; с тях човек е трудно да се разбере, щото тия представители на властващата бюрокрация явно живеят в свой илюзорен свят, който няма нищо общо с реалния. (Примерно никой не може да разклати манията им, че властващите бюрократи не грешат, те са априори непогрешими - подобно на римския папа!) 

Размишлявайки върху станалото стигам до извода, че тази самозабравила се властваща бюрократична прослойка - а властта е СИЛА! - особено в последните десетилетия на тотално мутризиране на държавата ни разбира само и единствено от сила, от силов натиск, от външна принуда; примерно затова мнозина граждани са се видели принудени да предразполагат администрацията да работи в техен интерес, да речем, с подкупи, с рушвети (парите също са сила!); аз пък, за себе си откривам най-сетне разгадаването на загадката, на която ми обърна внимание г-н омбудсманът, а именно: защо въпреки своите многогодишни борби по най-различни казуси аз общо взето не съм постигнал почти нищо, да не кажа абсолютно нищо? (Е, постигнах, как да не постигнах: уволниха ме, държат ме без работа, остракираха ме от образователната система, току-виж успеят и да постигнат пълен триумф, и именно да ме уморят, да ме убият с унижения?!) 

Но наистина нищо позитивно наистина не съм постигнал - ако не броим това, че благодарение на пълната публичност, която придавам на моите борби и усилия, знае ли се, в нечия глава може пък да се е посъбудила някоя и друга мисъл, може и да се е родила идея за нещо, може някой човек да е осъзнал някоя и друга истина, нищо чудно такива редки явления да са се случили, защо пък не?! И така, защо не си постигнал нищо позитивно? - ето това ме попита омбудсманът и веднага сам отговори на въпроса си: ами защото подходът ти е сбъркан. (Какво имаше предвид сега няма да ви обяснявам, аз приех тезата му за несъстоятелна понеже той разсъждава технократски, да не кажа материалистически, което означава, че съвсем не разбира истински важните неща, а именно ДУХОВНИТЕ!) Аз обаче се замислих по-сериозно и открих, казах вече, разбулването на тайната, на загадката. Ето каква е моята пък теза.

Понеже бюрократите разбират само от сила (материална, разбира се, в никакъв случай не духовна!), то моят неуспех се дължи на това, че моето залагане на чисто духовната сила, разбира се, води до непрекъснато възобновяващо се фиаско; а пък когато се мъча да заложа на някаква по-реална сила, примерно да привлека на моя страна граждани, с които да протестираме, т.е. да упражним външен натиск върху властващите, тогава аз си оставам общо взето неподкрепен от гражданите; причината е, че гражданите у нас, които са способни да разберат естеството на такива чисто духовни каузи като моята (битка за достойнство, за свобода, за морал, за човещина са все идеални, духовни каузи, напълно непонятни за мнозинството от погиващата от материална лакомия човешка биомаса, ако ми позволите да се изразя толкова научно!), се броят на пръсти, да не кажа, се броят на пръстите на едната ръка, което означава, че ние сме твърде слаби (в материално, физическо отношение!), от което пък следва, че никого не можем да уплашим, камо ли пък да го принудим да направи нещо, да отстъпи, да се засрами от наглостта си и пр. 

И точно затова, примерно, самовластващата и държаща се тъй арогантно директорка, да речем, на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", е така щастлива и ще си довластва до пенсия; причината е, че тя изобщо не се плаши от този немощен натиск, който ние, небезразличните граждани, й оказваме. (Тя, разбира се, ще се уплаши само когато аз успея, примерно, да доведа не 5, а 50-100-200 разгневени граждани в двора на феодалното й владение, заграбено, разбира се, по чисто мутренски начин!) Но понеже за мен такива демонстрации на груба физическа сила не са значими, не са фактор, който аз специално ценя, по тази причина се получава това онтологическо разминаване на двата свята, в които ние живеем с въпросната самовластница; по тази именно причина и тя продължава необезпокоявано да си самовластва - и да унижава подчинените си, които пък не чувстват даже униженията си, щото тя им плаща с пари, нали така?

Та това е положението, дето се казва. Омбудсманът (хайде да разкрия неговата теза!) смята, че моя милост трябвало да основе... партия, да вкара свои хора било в Парламента, било в общината, с тях вече можело било да постигна нещо, да променя нещо и пр. Разбира се, аз посрещнах това негово твърдение или тази негова теория с усмивка: та аз нямаше да съм себе си ако тръгна да правя партия, нима някой философ е правил това?! Та нали духовната сила е многократно по-мощна, ето, в нашия 21-ви век все повече се съзнава, че умът е най-важният ресурс или капитал; моята роля като философ (а философите са духовни водачи!) всъщност е да правя онова, което никой друг не прави, не може да прави; да, аз казвам онова, което никой не може и няма да ви каже. 

Т.е. аз ще си остана скромен последовател на учителя Сократ, пък и на Учителя Христос: всеки ден ще говоря, ще пиша; моето оръжие единствено е словото, аз на него залагам; никаква друга сила не ми е нужна, аз друго и не искам; не искам нито власт, нито пари, нито слава, нищо от тези тъй примамливи за простолюдието неща мен специално не ме привлича. Разбира се, давам си сметка, че в очите на народа изглеждам пълен глупак, но това мен не ме и изненадва, то си е съвсем в реда на нещата.

Та такива мисли ме споходиха отново след разговора ми вчера с омбудсмана на Пловдив. Ето че винаги има смисъл да се разговаря, в разговора се раждат някои мисли, задвижват се някакви идеи и пр. 

Днес къде ли да ида, с кого ли да разговарям? Да, ще чакам многоуважаемите властващи дами от РУО "Пловдив" да благоволят да ме поканят на разговор след като вече няколко дни под прозорците им провеждам своя граждански протест. Те се преструват че не ме забелязват, но да видим докога ще им продължи упорството, да не кажа ината (и самомнението, че те са велики, а пък ний, гражданите, ний, народът, сме нищо!)...

Хубав ден ви желая! Приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo