На какво ли се дължи озверяването на путинско-комуноидните уроди?

Садизмът, проявен от путлеристите в Буча, е част от съветската традиция

07.04.2022 от Иво Инджев

Руският журналист и отявлен критик на путлеризма Александър Невзоров разви в своя видеоблог тезата, че кадрите от днешни руски зверства в Украйна не само не са никакви фалшификации, а са продължение на същото, което вече е правила Червената армия. За доказателство той прочете откъс от мемоарите на офицера от Червената армия Леонид Николаевич Рабичев, чиято достоверност никой не е опровергал в Русия, а само търпи критика заради бруталния натурализъм, документиран от автора. Т.е. критиците му мълчаливо признават достоверността на разказа му,  но биха искали той да не издава цялата истина за зверствата на червеноармейците.

Ето един цитат от прочетеното от Невзоров в български превод, публикуван от Тони Николов:

“Те, озовавайки се в Европа, попаднаха на огромни колони от бежанци, влачещи мебели, куфари и багаж. Нахвърляха се върху тях, избутвайки встрани старците и децата, забравяйки за отстъпващите почти без бой немски подразделения, с хиляди се нахвърляха върху жените и момичетата. Жените-майки и техните дъщери лежаха отдясно и отляво по шосето. А пред всяка от тях стоеше армада от мъже със свалени панталони. Облетите в кръв и изгубилите съзнание захвърляха настрани. Хохот, ръмжене, смях, викове и стенания. А техните командири – техните майори и полковници – също стояха на шосето. Някои от тях се хилеха, а други дирижираха, по-скоро регулираха, така че всички войници, без изключение, да съучастват. И това не беше мъст, насочена срещу германците. Войниците прекрасно разбираха, че тези конкретни хора, забравени и нещастни, за нищо не са виновни пред тях. Това беше хазартен групов секс, всепозволеност… “

Добавям от себе си и още малко на руски език от оригинала за свидетелствата на бившия съветски офицер Рабичев за руския садизъм, проявен срещу цивилни жертви в Източна Прусия в края на Втората световна война.  Надеждата ми е този кратък откъс да въздейства върху съществата, които намират сили да са повече човеци, отколкото рашисти , за да престанат на повтарят папагалски лъжата, че “руският човек” не бил способен да извърши клането в Буча, което потресе целия свят. ...

... «МАРШ» ПОБЕДИТЕЛЕЙ (ПРОДОЛЖЕНИЕ)

Февраль 1945 года

Восточная Пруссия. Именно тогда возникло странное явление, сведений о котором ни в художественной, ни в мемуарной литературе я не встречал.

Траутенау.

Три большие комнаты, две мертвые женщины и три мертвые девочки. Юбки у всех задраны, а между ног донышками наружу торчат пустые винные бутылки. Я иду вдоль стены дома, вторая дверь, коридор, дверь и еще две смежные комнаты. На каждой из кроватей, а их три, лежат мертвые женщины с раздвинутыми ногами и бутылками.

Ну, предположим, всех изнасиловали и застрелили. Подушки залиты кровью. Но откуда это садистское желание – воткнуть бутылки? Наша пехота, наши танкисты, деревенские и городские ребята, у всех на родине семьи, матери, сестры.

Я понимаю – убил в бою. Если ты не убьешь, тебя убьют. После первого убийства шок, у одного озноб, у другого рвота. Но здесь какая-то ужасная садистская игра, что-то вроде соревнования: кто больше бутылок воткнет, и ведь это в каждом доме”. 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo