Ах, колко лошо нещо е демокрацията, другари мутро-комунисто-гербоваци, нали така?!

Кметът на Пловдив още веднъж се мъчи да ме прати за зелен руски хайвер... 😊 Този път получих писмо по конвенционалната (старовремската) поща, хартиено. Прочее, в писмото, подписано собственоръчно от самия кмет, той ми отвръща, че не желае среща с мен специално, което пък, както и да го погледне човек, е проява на дискриминация по чисто политически признак! Дали да не го дам на Комисията за защита от дискриминация, щото излиза, че Кметът на Пловдив, щом не желае да се срещне с мен, явно не се среща с никой друг гражданин на Пловдив?! 

А ако все пак се среща с други граждани? (Дали не е задължително за да се срещнеш с Кмета на Пловдив, да члинуваш непременно в т.н. ПП "ГЕРБ"?) 😊 

Ах, колко лошо нещо е демокрацията, другари мутро-комунисто-гербоваци! 😒

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo