На фона на невзрачните реакции на редица европейски лидери се откроява с поведението и държанието си президента на Украйна Володимир Зеленски. Истински лидер от глобален мащаб. Разбира се, дните на върховно изпитание като войната срещу неговия народ, му предоставиха тази световна "сцена", на която да покаже истинските си качества. В дните на Великден, и множеството съдби, които тегнат на раменето му, включително за съдбата на обкръжените храбри защитници на Мариупол, които за пореден път не се подчиняват на исканията на Русия да предадат града, украинския президент в интервю за СиЕнЕН предлага епитафия, в случай че не оцелее след войната:
Вижте колко прости и заредение с величие думи. На гроба му иска да пише: "Човешко същество, което обичаше живота си докрай, обичаше семейството си и родината си - определено не е герой."
Зеленски продължава в интервюто си - "Искам хората да ме приемат такъв, какъвто съм: - обикновен човек."
Защо това е важно: Той беше комик, след това стана политик, накрая президент, когото не всички обичаха, но от момента в който Русия нападна Украйна, Зеленски станал символ на борещия се за свободата си човек в целия свят.
Помолен да назове кой му е героят в тези дни, Зеленски отвръща : "Само народът."
"Разбирам, че трябва да бъда най-силният в тази ситуация ... и най-важното е начинът, по който ме гледат децата ми. Те трябва да се гордеят с мен. Това е най-важното нещо. Аз правя всичко за това."
Действително няма по-висок съд и мяра на изпълнен дълг от оценката на децата ти - да ги гледаш в очите и да ти казват, че се гордеят с теб. Няма орден, няма слава, която да е по-трайна и велика от това.
ОРИГИНАЛНОТО МЯСТО НА ГОРНОТО:
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар