За мен три неща са неразбираеми във връзка с интервюто на генерал Атанас Самандов по радио Хоризонт днес. Първо, защо висш военен с подобни възгледи представлява интерес да бъде интервюиран от Националното радио? Какво ползува общественото мнение позицията на един генерал, който смята, че Украйна може и трябва да се предаде без бой на руската агресия?
Второ, защо в България е възможно офицер с подобни възгледи да заема толкова високи длъжности в армията - в Сухопътни войски и в Съвместното оперативно командване - през последните 20 години? Слушайки интервюто с този генерал аз съвсем ясно си дадох отговор на въпроса защо България пропусна две десетилетия след приемането й в НАТО да започне изграждането на своя модерна и пълноценна система за отбрана. 50 на 100 да са били подобни генерали по върховете на Генералния щаб и МО - стига и артисва за осуетяването на всякакъв план за развитие на армията като част от НАТО.
Трето, не разбирам защо поредица от правителства с различна политическа и идеологическа ориентация не са успели да идентифицират тази основна опасност за българската национална сигурност - голям брой висши офицери, симпатизиращи (и, може би - работещи) на каузата на основния стратегически противник на Североатлантическия съюз - авторитарния режим в Кремъл.
За българското държавно управление е необходимо час по-скоро да идентифицира реалните размери на този проблем и да разработи цялостна стратегия за социализиране на българското офицерство към ценностите и възгледите на свободните демократични общества, които съвместно отбраняват своята свобода и независимост. Неглижирането на тази задача в продължение на последните три десетилетия е дало тези отровни плодове, от които вкусваме днес. Висше офицерство, в голяма своя част симпатизиращо на диктатурата на Путин. Президент, служебен премиер, съветници и сътрудници сред висшето офицерство - вече о.р. - които открито и преднамерено работят за руската кауза в агресията срещу Украйна.
Необходимо е да започнем от кота нула - от военните училища, където да се преподава с акцент върху родолюбие, защита на националния интерес на една България, която е избрала да бъде част от свободния свят. Задължителни държавни изпити по политическа подготовка на кадетите преди дипломирането им. Изграждане на система за гражданско и политическо образование на офицерството през цялата кариера на развитие на отделния офицер - от абсолвент-лейтенант до излизане в резерва. Тук не бива да има никакви скрупули - да, офицерът, въоръжен от българската нация за да я пази от външни предизвикателства не може да бъде симпатизант на основния стратегически противник на България.
Има ли кой в институциите на държавата да започне този дебат и да го продължи с изграждането на адекватна система за отбрана на страната ни?
Ген. Атанас Самандов: Украйна ще се прости с морската си граница
"Притеснително е това, което каза Владимир Путин - че ще има ответен отговор спрямо всяка страна, която се намесва в конфликта. Ние представихме нашата политическа подкрепа. А посещението на министър-председателя на България в Украйна не го приемам... Българският интерес е два славянски народа да не стигат до подобно положение. Трябва да сме в добри отношения и с двата народа и да си помагаме".
(Можете да чуете аудиозапис на цялото му интервю.)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар