На днешния ден ще се изговорят много празни и грандомански, хептен лицемерни славословия за това колко велики и духовно възвисени и просветлени сме БИЛИ НЯКОГА ний, българите; вярно, сега здравата сме я закъсали точно в туй отношение, но някога - ах, някога, в тъй далечното минало! - да, някога и тогава ний сме били най-великите, нали така?
И заради тази отдавна минала слава ний, видите ли, и сега имаме претенция да сме нещо като културен и, опази Боже, "духовен" лидер не само на целото "славянство" (на което сме дали букви та да четат, ний обаче лично вече почти не четем - щот сичко си знаем де!), но и на цяла Европа, а и, защо не, на целия свят! Нали така, нали правилно разсъждавам, а, кажете де, защо мълчите?
Ще си позволя да кажа в тази връзка ето какво, щото все някой трябва да го каже:
Никакъв лидер, нито "културен", нито пък, опази Боже, и "духовен", не е България - и не сме ний, българите, нека да не се залъгваме повече! Ний може да сме лидер на антикултурата, сиреч, на простащината, на лъжите може да сме лидер (или руснаците май ни превъзхождат в лъженето, а?), на наглостите може да сме лидер, на малодушието може да сме лидер, на кухото самомнение може да сме лидери и водачи и то именно всред цялото прогресивно човечество, но културен и духовен лидер ний озобщо не сме, щото сме затънали и в чалга, и в простотия, и в аморализъм, и в безчувственост, и в безразличие, и в безпросветност, и в бездуховност, да, за жалост, уви, положението е тъкмо такова!
Можете да започнете да ме плюете още сега, дарагие висококультурние задунайско-болгарские патреоты! Приятно плюене ви желая! И честит ви "празник", който вие изобщо не заслужавате: защото това е празник на духовността, която вие хем не познавате, хем не признавате, хем постоянно тъпчете, хем дори плюете връз нея! Щот сте стигнали до положението тъкмо духовността да ви е напълно чужда!
Ха сега наздраве: и продължавайте да ме ругаете, плюете и псувате!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
България е много силен духовен център. Не Русия, а именно България е призвана да бъде духовен пастир на православния мир. Дори това да не е така сега, един ден ще се случи! Ний сме дали много на света в културно и духовно отношение, но има и какво още да дадем.
Публикуване на коментар