Владиката Николай обяви Русия за нападаща страна: а кога съзнанията ни произвеждат фалшиви новини?

 

Разказвам за един много интересен според мен казус, случил се с мен самия: под влияние на силна негативна емоция спрямо пловдивския владика съзнанието на моя милост "изхвърля" от паметта ми думите, в които Николай Пловдивски наистина посмя да нарече Русия "нападаща страна", нещо така невероятно за мен, че ето, услужливото съзнание го е забравило, а аз, правдолюбецът, неволно съм произвел фейк-нюз. Ето и линк към публикацията ми където става това: 

Защо ли владиката Николай го е толкова страх да каже, че Матушката му Русия е агресор? 

Твърде много съжалявам за подвеждането на моите читатели, но пък в замяна изпълзвам случая за да покажа как понякога се раждат фалшивите новини. 

Толкова тук. Останалото - в клипчето. Желая ви приятно гледане и приятни размисли! 

СЛАВА НА УКРАЙНА! СЛАВА НА СМЕЛИТЕ - И СВОБОДОЛЮБИВИТЕ, И ПРАВДОЛЮБИВИТЕ! - ГЕРОИ НА УКРАЙНА! 

Смело коментирайте, не бъдете малодушни, бъдете добри граждани! 

И да добавя традиционното: не забравяйте, моля, да натискате бутончетата, било за харесване, било за нехаресване, също така не пропускайте да се абонирате - ако все още не сте го сторили. 

Стига истината да не ви е безразлична де, ако не ви е безразлична, направете го, абонирайте се за нашия тъй правдолюбив канал! 

Хубав ден ви желая! До нови срещи! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo