Дали овластените органи ще се размърдат малко, ще излязат от блажената летаргия и ще повлияят за предвижването на казуса около баба Марийка от мъртвата точка?

Миналата седмица заедно с пристигналата в Пловдив дъщеря на баба Марийка (тя иначе живее в Германия) посетихме полицейският инспектор във Второ Районно полицейско управление - за да разговаряме по повод на жалбата на небезразличните граждани относно акцията на нейните тъй мили съседи-самаряни за повторното изгонване (на улицата!) на 89-годишната възрастна жена от собствения й апартамент. Младият полицай (който е съвсем нов, предишният инспектор явно е преминал на друга работа!) разговаря с нас и ни помоли да дадем писмени обяснения по казуса - за да завърши възложената му от горните началства преписка (знаем, че у нас във всички сфери на живота бюрокрацията е на висота и смисълът на всичко е казусите да се "решават" само документално - и лъжливо; няма никакво значение, че реално, на дело, практически проблемите си остават напълно нерешени, объркани, заплетени до невъзможност и в крайна сметка нерешими - дори и с риск това да коства живота на съответната жертва на бюрократичната машина, в случая жертвата е самата баба Марийка!). На мен полицаят възложи, тъй да се рече, аз да свърша неговата работа, всеизвестно е, че моя милост, така или иначе, играе ролята на... "полезен идиот", ако ползваме дефиницията на Ленин (но в случаоя тя е с един по-различен смисъл!), т.е. възложи ми да посетя и баба Марийка, и небезразличния гражданин г-н Любен Воденичаров (който поради болест е неподвижен на дивана!) и да снема аз техните обяснения, да ги запиша на дадените ми формуляри, да им дам да се подпишат - и след това да ги занеса на полицейския инспектор. Приех тази твърде неприятна ми работа, нещо повече, обещах да я изпълня в кратък срок, но стана така, че поради непредвидени обстоятелства (смъртта на близък родственик, възрастен човек и погребението му!) не можах да изпълня обещанието си (само това ми остана в тия напрегнати дни да ида да записвам показания!). Да, ама вчера телефонът ми почна от ранна утрин да звъни, аз пък се бях върнал от нощна смяна и не вдигнах, оказа се, че бил самият полицейски инспектор (аз нямах неговия номер!) и понеже вече си бях легнал да поспя, не вдигнах телефона. След това му звъннах и се разбрахме да изпълня все п ак обещанието си. Днес ще се занимавам с това, ще посетя и бабата, и небезразличния гражданин Воденичаров. А се налага да напиша и мое обяснение, ето, сядам да го пиша, по своя си обичай го и публикувам в блога си, щото аз нямам никакви тайни от своите приятели (пък и знаете, че всичко това го правя с ясно осъзната възпитателно-образователна цел, все пак, така или иначе, съм учител - и съм свикнал да си върша работата независимо от всичко, което ми се стовари на главата!) Ето документа, който написах и който ще занеса днес-утре на полицейския инспектор:

До Началника на Второ РПУ-Пловдив

За инспектор: ...

До Негово Високопреосвещенство † Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ 

До г-н Йордан Иванов, областен управител на Пловдив

До г-н Здравко Димитров, Кмет на град Пловдив

До Старши комисар Димитър Балев, Областен директор на МВР

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

Дали овластените органи ще се размърдат малко, ще излязат от блажената летаргия и ще повлияят за предвижването на казуса около баба Марийка от мъртвата точка?

Отворено писмо от Ангел Ив. Грънчаров, небезразличен гражданин, учител и блогър

Ваше Високопреосвещенство,

Г-н Началник на Второ РПУ-Пловдив,

Уважаеми господа,

С казуса на баба Марийка се занимавам (воден от чисто хуманни подбуди, понеже все пак трябва да сме най-вече човеци!) от пет години вече, т.е. от 2017 г., когато се запознах с баба Марийка на улицата, на мястото, където протестирах, провеждах своя граждански протест против моето изцяло волунтаристично уволнение от работата ми като учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", т.е. запознах се с нея до входа към двора на въпросната гимназия, на тротоара на бул. Пещерско шосе. Вероятно самият Бог направи нужното да се запозная с нея, аз, изгоненият по толкова грозен начин учител, и тя, изгоненената по не по-малко грозен начин от собствения си дом възрастна жена; предполагам тъй мъдрият Бог е направил така защото Той постоянно изпитва нас, човеците, за да провери дали и доколко изобщо сме човеци (разбира се, малцина от нас, човеците, разбират Божиите постъпки така - и по тази причина се държат, честно казано, сякаш не са човеци, а безсловесни безразсъдни твари!). 

От този момент, воден от съзнанието да помогна по чисто човешки подбуди на възрастната жена, сполетяна от съдба, не по-лека от моята, аз, доколкото ми стигат силите, се мъча да помагам на баба Марийка, казах, смятам това за свой човешки (пък и учителски, с голям възпитателен смисъл!) дълг. Вярно, народът, пребиваващ или по-скоро обладан от едно превратно съзнание, тълкува или разбира поведението ми ето как: че съм коварен мошеник, който се стреми към едно-единствено нещо, а именно да завладее, да заграби апартамента на нещастната и възрастна болна жена! Толкова по този пункт за истинските ми мотиви, ако щете, вярвайте ми, че никога не ми е минала през главата мисълта да искам да получа нещо от баба Марийка в замяна на това, което правя за нея; пардон, напоследък получих няколко книги от нея, навремето тя си е купувала доста хубави книги, сега обаче те са вече твърде похабени от хлебарките!).

Каква е позицията ми по повод на започналата от съседите на баба Марийка кампания за повторното й изгонване от нейния апартамент (по съдебен ред) съм си казал ясно какво мисля в моята публикация, която залегна като основа на жалбата на небезразличните граждани, по която е заведено това разследване, имам предвид казаното в ето тази публикация Нима за нас, българите, неща като хуманност, морал, човещина и прочие са все абсолютно нищо незначещи празни, кухи и вятърничави думички?, което споделям изцяло. За отбелязване е, че този документ е адресиран най-вече до... митрополита на Пловдив Николай, минал е цял месец, никакъв отзив от неговата канцелария няма, от което съдим, че за уважаемия пловдивски владика явно "неща" като хуманност, човещина, християнско чувство, морал и пр. не значат абсолютно нищо, което, както и да го погледнем, е не само потресаващо, то дори е феноменално! 

Кметът на Пловдив обаче отговори на небезразличните граждани с нищо незначещи общи фрази, с оглед да избяга от отговорност, сиреч последва най-добрите традиции на заетата само със своето собствено добруване държавна и общинска бюрокрация. Тъй че тук нямам какво повече да добавя към своята оценка. 

Но имам някои предложения, които смятам за уместно да ги напиша тук, с плаха надежда, че те ще стигнат до компетентните органи, които, да се надяваме, ще се решат на нечувана и неочаквана дързост, именно да се размърдат малко, да излязат от блажената летаргия и да окажат минимално поне влияние за предвижването на казуса от мъртвата точка, до която той стигна; ето моите предложения:

1.) Живеещите в блока на ул. Копривщица 15 съседи-самаряни имат някакви претенции към 89-годишната баба Марийка, заради които искат повторно да я изгонят на улицата, ала по непонятни за човешки разсъдък причини крият кои или какви са тези претенции, явно смущавайки се да извадят на публичен показ тяхната пълна несъстоятелност; когато в тази връзка аз и група небезразлични граждани поискахме от домоуправителката г-жа Добрева протокола на проведеното общо събрание на съседите-самаряни в блока, тя категорично отказа да ни даде копие от въпросния документ, което е най-малко странно: имаш претенции към някого, ала криеш какви са претенциите ти - и, предполагаме, тъй благочестивите съседи-самаряни ще изявявят своите претенции едва в съдебната зала! По тази причина си позволявам да помоля компетентните и овластени полицейски органи или представителите на полицейската (и прокурорската!) власт да съобщят по надлежния ред на въпросната домоуправителка, че законите (в това число и на морала!) важат и за нея, т.е. да я информират, че тя специално не над законите, не е упълномощена да си прави каквото й скимне, т.е. че е длъжна надлежно да уведоми самата баба Марийка за претенциите на комунално-самарянската общност в блока на ул. Копривщица 15 към нея. Сиреч, че е длъжна да даде копие на протокола на баба Марийка или на нейния адвокат г-н Тодор Димов.

2.) Смятам, че е крайно време живеещите в този блок да възстановят водоподаването към апартамента на баба Марийка, което те самите абсолютно незаконно са прекъснали, надявам се, че овластените полицейски органи ще имат добрината да съобщят този факт, това тяхно задължение, щото този, който прави нещо произволно и незаконно, който върши произвол, е длъжен след това да отстрани последиците, т.е. да възстанови нормалното състояние. Грозно е живеещите в блока на баба Марийка да се жалват от миризмата, носеща се от апартамента на бабата и на това основание да искат отново да я изгонят на улицата, след като те самите са причинили основанието за тази миризма или воня, а именно са прекъснали незаконно и самоволно водоподаването към нейния апартамент, не само това, но и при незаконното му "почистване" са ограбили също така кранове, водомери и каквото друго се сетите, стига да има метал в него и стига да е ценна вещ!

3.) Пълно безобразие е това, че жалващите се от миризмата от апартамента на баба Марийка за всичките тия 7-8 месеца нито веднъж, подчертавам, нито веднъж, не се сетиха да занесат поне една туба вода за почистването на тоалетната на баба Марийка, поради което на мен ми се наложи всяка седмица да карам с колата си от ж.к. Тракия туби с вода, та баба Марийка поне малко от малко да може да почиства толетната си и да си мие поне ръцете и лицето! Надявам се, че полицейските (пък и санитарно-хигиенните!) органи ще изпратят свой представител там, който да обясни на съседите-самаряни, че щом са прекъснали водоподаването за апартамента на баба Марийка, те носят цялата отговорност за всички последици от това, не само за миризмата, но и за плъзването на съответните зарази в техния блок!

Толкова засега. Ще се радвам тия мои предложения да имат някакъв ефект, макар, воден от досегашния си опит, имам подозрението, че никой нищо няма да направи и баба Марийка не само че ще остане без вода, но и съвсем скоро ще се озове бездомна на улицата, както и подобава да стане в тъй приказната наша страна, наречена напълно справедливо Мутроландия...

26 май 2022 г.

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo