Първо дали да не ида в Гърция, при извора на западната цивилизация на свободата, а после да опитам да изкача върха й, т.е. да ида и в Америка?

Един човек, представяте ли си, реши да ме подкрепи в моята идея да ида до Америка?! Ако се намерят още 10-тина като него щедри сънародника, току-виж се сбъднала тази моя мечта! Не е за вярване, а?! (Дано не пририта некой завистчия като прочете това: не ща такъв грях да ми се стовари на съвестта и душата!) Ето какво написах на тоз човек, вижте и той какво ми отвърна, това нещо, таз наша кореспонденция, всъщност, е начало на моята книга за предстоящото, дай Боже, пътуване до Америка: 

Здравейте, уважаеми господин Л., 

Получих съобщение, че чрез Пейпал сте превел дарение за пътуването ми до Америка или (ако тази идея не бъде подкрепена от достатъчно хора!) - за философското списание ИДЕИ. Много Ви благодаря за подкрепата и за насърчението, жив и здрав да сте! Дай Боже да имам сили да свърша още нещичко, което е за доброто и на човеците, и на страната; живи и здрави да сме само! Тази идея да ида в Америка и да пиша, да снимам, да правя видеоклипове с коментари много ме е овладяла, много обичам Америка - да видим дали ще си остане само моя мечта или Бог е решил да ми помогне да се сбъдне, не знам, ще видим... 

Всичко добро Ви желая, здраве, щастие, успехи! Вие на дело ми показахте, че сте достоен за уважение човек! 

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров 

Здравей,

Искрено ти пожелавам да си сбъднеш мечтата и да посетиш Америка. Хората на твоята възраст са се предали от живота, а ти имаш някаква, невинна, детска мечта за свобода и справедливост, срещу която като стражи стоят парите и границите. 

Аз съм още по голям мечтател и от теб, за мен истинската свобода е тази за която Джон Ленън, от Бийтълс, пее в песента си "Imagine". Аз съм за свят такъв, какъвто природата или Бог е създал, и иска да следваме за да оцелеем. Без граници и държави, без пари, без собственост (особено земя и природни ресурси). Това може да е мечта, но е природен закон, и ако вървим срещу него сами ще се самоунищожим. 

Дочуване и успех, Т. 

Здравей, Т., 

След това писмо, в което ми разказа за мечтата си, те почувствах близък - и затова си позволявам да ти говори (пиша) на "ти". Много важен проблем поставя това, което споделяш с мен, зад него стои цяла философия - и си заслужава да бъде обсъден. Изслушах песента със заглавие Imagine на Джон Ленън (извинявай, без да искам написах "Ленин", дано не ти звучи грозно, но просто така стана, не ги асоциирам изобщо; но сега осъзнавам, че имената им са близки, една буква ли отличава!); пуснах си превод на текста (аз не знам английски!) и се оказа, че това, което съдържа текста на песента, ми се видя твърде лесно за проумяване дори и за допотопни хора като мен, които не знаят английски. Аз честно обаче трябва да кажа, че твоята мечта и тази на великия Джон Ленън, въпреки цялото ми уважение, не я споделям, нещо повече, принципно съм против, нищо че звучи така прекрасно! (Аз винаги казвам честно какво мисля, дано това не те подразни!). 

Да, прекрасно би било да можеше да живеем в рая, както си го представете вие двамата с Джон Ленън (и много други хора с подобни мечти и ценности, аз имам близък приятел, който също мисли като вас!), но за жалост, човешката природа и участ след грехопадението е съвсем друга; Адам (и Ева!) преди грехопадението са били подобни на деца (и то съвсем малки, с такива души са били!), но Бог им устройва експеримент, поставя ги в ситуация на избор, съвсем умишлено подтиквайки ги към свободата; знаем какво става, Адам избира свободата и започва човешката история; Бог го пропъжда от рая, Адам и бил прокълнат с пот на лицето да си вади хляба и т.н. 

И се стига до това, което знаем: има свобода, по тази причина има различни хора (тарикати, калпазани, паразити, има и способни, дейни, търсещи и какви ли не още!), има собственост, има алчност, има пари, има битки и борби какви ли не, такъв, уви, неизбежно е животът за нас, децата на Адам. Който все пак избра свободата с всичките й рискове - и с всичките й шансове. И на това се дължи трепета, очарованието, магията на свободния живот с всичките му трудности, рискове, изпитания и т.н. Да не продължавам, че имам куп книги по тази тема, това ми е основната тема, по нея най-много съм писал (вярно, за жалост, на сънародниците ми не им пука за това що е свобода и моят труд сякаш отиде нахалост - обясних им най-понятно що е свобода и защо без нея животът не си струва, но малцина се вслушаха в думите ми!). А за моята мечта - съвпадаща с прословутата американска мечта! - тук няма да пиша, ето ти едно малко есе по темата Какво за мен е Америка?, писал съм го преди доста време. Може да ти е интересно да го видиш. А иначе можем и да проведем спор по зачекнатия въпрос, с удоволствие бих направил диалог с теб по тази тема. 

За мечтата ми да ида в Америка за да подишам американски въздух, да усетя атмосферата на Америка и да опитам да опиша усещанията, възприятията и мислите си. Намериха се завистници, мърморковци или не знам как да ги нарека, които ми рекоха вече: и какво като идеш и видиш Америка, нима можеш да ни кажеш нещо, което не знаем за Америка?! Тъпанари! Ами че моите мисли, въприятия, преценки и пр. вече на очевидец за Америка не знаете, тъпчовци! А за ди ви ги сервирам, трябва да ида там и да преживея всичко това, пък, дай Боже, след това ще преценим дали нещо интересно и вълнуващо се е получило в това, което ще напиша - след като видя Америка с очите си. Ще правя и клипчета, и текстове ще пиша, ще се скъсам от писане и говорене, от снимане и пр. (Дано само чувствителното ми сърце издържи този поток от силни преживявания, щото сърцето ми е болно, представяш ли си като видя Америка от силното вълнение да взема мигновено да умра?! Защо не, и това е възможно: знае ли човек какво ни чака утре?!) 

А че имам мечта да видя Америка и да напиша книга за нея, имам я отколе, но все не смеех да я призная, сега събрах кураж, нека да ме обвиняват в каквото си искат, бил съм наглец, тарикат, използвач, ами добре де, драги умници, що не ми изкупихте книгите, тогава щях да отида в Америка със своите пари, заради вас сега се срамувам да моля други хора да ми помогнат?! 

Както и да е, ний си се знаем що за хора сме, имам предвид сънародниците ни. Цяло чудо е, драги Т., да се намерят още 10-тина човека като теб, които да си рекат, примерно, ето какво: "Абе тоя човек Грънчаров може и да е луд, може и да е шарлатанин, може и да е мошеник, може да е всякакъв, но е факт, че нещо ще напише като иде в Америка, може пък, знае ли се, да напише нещо свястно, добро, защо пък да не го подкрепа с 100-тина долара, голяма работа, бълха ме ухапала мен за тия 100 долара, а пък току-виж, се родила една хубава книга?!", кажи ми, Т., може ли в Америка да не намерят 10-тина тамошни нашенци, които да откликнат на призива ми и на молбата ми, дали ще се намерят - или няма да се намерят?! 

Аз, да си кажа честно, не се надявам много, смятам, че е цяло чудо ако са намерят, а само Бог може да прави чудеса, дай Боже мечтата ми да я подкрепи Бог, тогава нищо чудно и да се намерят?! Или пък, да речем, се трогне... министърът на образованието и науката на България, академикът, и да си рече: 

"Абе тоя Грънчаров го гонихме 9 години от училище, забранявахме му да работи, сложихме го в най-унизителни условия, гаврихме се с него, пречихме му, тормозихме го, дали да не му отпуснем адна сума да иде да види Америка, ей-така, може пък да напише интересна книжка, която младите след това да четат с полза и за духовното обогатяване на личностите си?!"

Кажи, Т., дали може такива невероятни мисли да споходят тъй академичната министерска глава? Може, ама надали, нали така? (Виж, снаха си министърът може да я прати в Америка на обмяна на опит, нали така, колко му е?!) 

Ох, Боже мили, явно съм превъртял съвсем като ми идват такива щури мисли в моята клета глава?! 

Аз май вече започнах тази книжка за моята мечта да видя Америка и да я опиша?! Защо пък не?! Може да напиша книга за това какво е станало с мечтата ми и как до момента, до който мъдрият Бог реши да ми вземе душата за да я прати на некое по-добро място, аз все съм се надявал, молил съм, призовавал съм сънародниците си да ми помогнат, но както обикновено става у Нашенско, съм станал чисдто и просто за резил, на всички съм обръзнал, всички са ме зачертали, погнулиси са се от мен, казвайки си: 

"Тоя пък никаквец Грънчаров омръзнА на целио свет, аман с неговите претенции и глупости?! Ти за кой се мислиш бе?! Я го виж ти, ще го пратим в Америка да ми пишел скапаната си книга?! Той да не е Слави Трифонов, примерно, да не е Софи Маринова, да не е Азис или Кондю, да не е Недялку Йорданов - че да го каним в Америка на наши разноски?! Айсиктир, нещастник нагъл?!". 

Нали това ще си кажат всички, май точно това ще си кажат, по моите предвиждания - доколкото познавам българската народна душа, аз така мисля, че точно това ще си помислят и ще го кажат даже, ако требва и ще го напишат - за да ми натрият носа и да ме охулят! 

Пак се разприказвах, прощавай, с годините ставам все по-голямо плямпало! Ще завърша писмото си ето как. Вчера с моя тъст си говорехме, той е преселник от Северна Гърция, знае гръцки, ето ти един смешен клип, правен вчера, когато с него рецитираме "Молитвата на Платон". Та с този моя близък родственик, иначе е доктор по професия, пенсионер е (няма пари да ми помогне за Америка, а и да има, няма да ми даде, щото е грък!) си говорехме и аз се осмелих да му разкажа за мечтата си да ида в Америка; той ме изслуша със съжаление (как пък на моя зет не му дойде акъла, остаря, а само глупости измисля!), помисли малко и ми рече: 

"Абе ти не си ходил до Гърция, не си ходил до Атина, уж се правиш на поклонник на Сократ и Платон, та до Америка ще ми ходиш?! Иди първом в Гърция да видим какво ще напишеш за нея!"

И аз сериозно се замислих дали да не измисля нещо първом да ида в Гърция и за това свое пътуване да не напиша поредишца от есета? Щото Гърция все пак е извора на западната цивилизация, ако не броим Тракия (гърците се уредиха те да са най-важни, а траките си проспаха шансовете и правото да са първи!). (В Турция ходих и писах доста есета, но не стигат за цяла книга.)

Та такива работи. Може нищо чудно докато чакам евентуално от Америка да ме подкрепят повече хора, да ида да се пробвам до Гърция - щото Гърция обичам не по-малко от Америка. Гърция ако е извора, Америка е върха на западната цивилизация на свободата. Първо да ида при извора, после да опитам да изкача върха, май така е правилното?! Срамота е все пак, че още не съм ходил до Атина, да посетя мястото, където е била Платоновата академия, да проверя дали там още витае дутъх на моя учител Сократ, да, май така ще направя първом. 

Спирам. Дано не те уплаша с това доста дълго писмо. Всичко добро и до скоро! 

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo