Разстрелвайки Украйна, Кремъл разстрелва руската либерална мисъл...

... Тогава ЗАЩО... Не е ли безумно? 

Не съвсем. В лицето на Украйна Кремъл вижда онази, Другата Русия, поелата на Запад, европейска и либерална. Отрицанието на авторитарната диктатура, на това, което наричаме азиатщина. Разстрелвайки Украйна, Кремъл разстрелва руската либерална мисъл, руската „европеичност“ (ако мога да използвам този термин), смачква не просто украинската независимост, а самата Идея за Независимост (на мисъл, действия, самопределение...); разправя се с опасната зараза „свободомислие“, особено опасна именно в собствената страна... Нейното смачкване, унижаване, подчиняване и дори унищожаване (един Киев с червени съветски знамена, знак Z и подставено васално правителство би бил чудесен символ за това) щеше да бъде едно желано и чудесно допълнение към смачкването и практически унищожаването на европейско-либералната опозиция в самата Русия. За назидание и страх на непослушните и на колебливите в преклонението пред Господаря. Защото, ясно е, идеите, примера и действията на свободомислещите сънародници са най-голямата опасност за всяка диктатура, не външните сили. (Не съм убеден, че този ход е резултат на съзнателно дълго обмисляне, че в Кремъл изцяло рационално са взели това решение; по скоро то е и инстинктивно, известно е, че диктаторите развиват животински инстикт за оцеляване...) 

Зад пушилката на войната между две съседни страни се крие по-големия сблъсък – идеен, морален, цивилизационен. Виждам, как много от нашите сънародници са стреснати, притеснени, колебаещи се – от една страна техните хуманистични и демократични идеали ги тласкат към подкрепа на украинската кауза, безспорно справедлива за нормалния честен и обективен човек; от друга страна, традиционните топли чувства към руския народ, включително и това на историческа признателност, ги карат да подкрепят „руснаците“, да търсят доводи и доводчета за оправдание на техните действия и намерения. Бих искал да им помогна да избегнат това драматично раздвоение – съграждани, не става дума за война между руси и украинци! Не, както обясних дотук, става дума за сблъсък между европейското, демократичното, цивилизованото – и неумело поприкритото с демагогия зловещо лице на Диктатурата и автокрацията. Етносът няма значение – на едната страна са и украинци и руснаци, на другата – също, макар по стечение на обстоятелствата да са предимно руснаци. Ето защо не е трудно да вземете правилната позиция – конфликтът НЕ Е ЕТНИЧЕСКИ! 

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Напълно вярно! Споделям изцяло. Благодаря за анализа! Представям го и в блога си - за да стигне до колкото се може повече хора... 

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ, ОТКЪС ОТ КОЙТО ЦИТИРАХ ПО-ГОРЕ МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ ЕТО ТУК:

 

ПРЯК ЛИНК

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo