Георги Пашевъ: След като премахнах 30-тина трола, тук се диша доста по-приятно, но знам, че има още поне 300 до 2000 спящи. До 2 месеца ще ги открия и ще ги премахна и тях!
Ангел Грънчаров: Аз пък напоследък съм си поставил свръх-задача, опитвам да водя диалози с путиноиди. Мъча се да им помогна да се позамислят - и евентуално да се освободят от някои от най-тъпите си и зловредни представи. Трудна работа е това, знам. Но трябва да опитваме. Щото алтернативата на диалога, на дискусиите е страшна: да трупаме озлобеност един към друг и в един момент тази ненавист да избликне под формата на война - гражданска (нещо, което сме преживели - след 9 септ. 1944 г., една кървава дата в историята ни, която не трябва да се повтаря никога!). Видяхте и виждате какво става пред очите ни - войната на Русия срещу Украйна. Вместо да разговарят с украинците, руснаците (Путин) предпочетоха да убиват украинци. Което е израз на безсилие и на признание, че руснаците не са прави, че истината е на страната на украинците. Който предпочита да убива опонента си, който превръща опонента си във враг, вместо да разговаря с него, с това просто признава, че няма доводи в дискусията с него - и затова в безсилието си прибягва до физическата, до грубата, до военната сила.
Но силата на правото е значително по-мощна от "правото" на силата. Тъй че трябва да опитваме да разговаряме с тъй обърканите си и нещастни сънародници, които смятат, че руският имперски интерес стои над българския народен и държавен интерес. Знаете ли как беснеят копейкиновците когато здравомислещ човек влезе в дискусия с тях?! Техният бяс, техният гняв, тяхната злоба (съдържаща се във всяка тяхна дума!) е израз на безсилието им - и е тяхно фактическо признание, че не са прави. "Ти се гневиш, о, Юпитер, значи признаваш, че аз съм правият!" - още римляните са разбирали що значи гневът и злобата на неправите. Ний пък, правите, трябва да сме великодушни и да позволяваме на путинците да изливат злобата си с думи - с оглед да им олекне на нещастните души. Иначе те ще побеснеят дотам, че ще грабнат тоягите и секирите - и тогава горко ни! Тъй мисля аз, философът, интересно ми е как мислите вие по този пункт...
ДОБАВКА:
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар