Спомен за един незабравим Ангел...

Вчера почина Ангел Ангелов, син на мой първи братовчед, на 33 години. Днес беше погребението му в с. Марица, Софийско (Самоковска община, на 8 км. от гр. Долна баня), родното място на моята майка. Той беше интелигентен млад човек с наистина ангелска душа, изключително добър и като човек, и като гражданин, като българин. Участвал е напълно доброволно в много акции на групата на небезразличните граждани. Завърши история в ПУ и трябваше да стане учител, но се разболя от коварна болест. Организмът му не издържа. Бог явно прибира най-добрите човеци при себе си, което обяснява защо злото става все по-арогантно тук, на този земен и грешен свят. Бог да го прости и да даде мир на душата му!

Но от добрите хора все пак оставят незаличими спомени, това са техните вдъхновяващидуми, дела, постъпки. Публикувам в блога си един мой разговор с Ангел под сянката на лозницата в нашия двор, който съм провел преди няколко години; там, на нашия разговор, присъства също така и моята незабравима майка, чува се отвреме-навреме и нейният глас, Бог да я прости! Можете да го чуете ето тук (понеже блогът ми, поради безброй доноси срещу него, е обявен за "спамърски" и "имащ обидно съдържание", съм принуден да слагам линк към него в един друг свой блог. Групата на небезразличните граждани съвсем скоро ще издаде свой некролог за своя приятел и съратник.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo