Защо към властта се стремят слаби в екзистенциално и личностно отношение индивиди като Путин, Хитлер, Ленин, Боко Борисов и пр.?

Във фейсбук срещнах коментар, който ни казва нещо важно, който ни казва една значима истина, по тази причина сметнах, че съм длъжен да я доведа до съзнанието на колкото се може повече хора; не само споделих този коментар, но и го допълних с нещо, което също така смятам за уместно да бъде казано, ето в крайна сметка какво се получи:

Dino Nikolov: Theodore Ushev: "У българите е залегнала една робска нагласа - да бъдеш сервилен към силния, към този който смяташ за силен. Путин по някакъв начин олицетворяваше силната фигура, и много виждаха спасение за собствените си неудачи, за това че са бедни, че не им се работи, за собствения си мързел, за собствената си некадърност. Те си представяха че Путин ще дойде и ще съсипе този демократичен ред, който те ненавиждат." 

Това разбира се не се отнася за всички, които харесват Путин и не е цялото обяснение на тази странна българска любов към разрухата, но със сигурност е една от основните причини.

Ангел Грънчаров: Да допълня малко: понеже Путин въплъщава силата, но тъкмо за слабаците, за комплексираните поради екзистенциалната, поради духовната (човешката) си слабост, то неговата "сила" е сила на слабостта - щото самият Путин всъщност е крайно комплексиран от слабостта си, от непълноценността си като личност; всъщност за такива като него властта не е нищо друго освен начин за компенсиране на слабостта им като индивиди - защото тя създава илюзията, че са силни; властта за тях замества реалната, истинската сила; затова към властта се стремят именно такива слаби (в личностно отношение) индивиди като Путин, Хитлер, Ленин и пр. 

Властта е непълноценен заместител на истинската сила и пълноценност; хората, които са силни като личности, т.е. имат нужния личностен и духовен потенциал, те никога не се стремят към властта, тя за тях не е интересна и нужна. 

Разбрах това нещо вижте как: установих в един момент, че директори на училища и образователни инспектори обикновено се натискат да стават ония, които като учители (и като личности, сиреч в духовно отношение!) са изключително слаби, които изобщо не могат да впечатлят учениците с някакви качества; като инспектори и директори обаче те имат фалшива, лъжлива сила, която донякъде запълва екзистенциално-духовната пустота, в която тия нещастници съществуват. 

Толкова от мен. Хубав ден желая на ония, които имаха търпението да изчетат моя коментар! 🙂

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo