Разбираме ли смисъла на житейските истории, които ни се стоварват върху главите?

Три немаловажни случки около баба Марийка: 

Вчера баба Марийка решава да отвори прозореца си за да проветри. Понеже прозоречът й е стар, огромното стъкло пада върху главата й, счупва се на парчета; но се оказва, че на бабата й няма нищо, не е пострадала изобщо! Май наистина Господ я пази...

И още една история за нея. Като отидох оня ден при нея, тя ми се оплака, че не й дават пенсията от пощата, казали й че трябва да иде да си я вземе в пощата в Кючук Париж, там, където са й давали пенсията когато е била в Старческия дом. Тя обаче нямала пари да отиде дотам и цяла седмица стояла без стотинка - и без да яде (търсила е по кофите за боклук нещичко да хапне!). На никой не е посмяла да каже за проблема си около пенсията. Като разказа на мен я качих на колата и отидохме в пощата на Пещерско шосе, където тя обикновено си получава пенсията. (А след това се наложи да идем до Кючук Париж и там най-накрая й дадоха пенсията.) 

Но думата ми е за друго. Както вървяхме на едно място, бабата забеляза едно гълъбче, което стоеше на тротоара не изглеждаше добре. Тя се спря до него и започна да му говори, то не бягаше от нея; после тя почна да търси хартиена чашка, в която сипа на гълъбчето вода. То веднага жадно започна да пие вода (беше много горещо и явно не е имало къде да пие). Като се напи с вода, гълъбът събра сили и хвръкна, а ние с бабата продължихме по пътя си. 

Третата история обаче е още по-потресаваща. От три дни в Пловдив е дъщерята на баба Марийка, която живее иначе в Германия, дойде със съпруга си, опита се да направи много неща за майка си, изкъпа я, изряза й ноктите, опита да я води на лекар (бабата отказа твърдо!), изчисти й колкото можа жилището, плати някакви сметки и пр. Аз общо взето ги придружавах, щото не познават града. 

Както и да е, но ето какво стана снощи, по време на бурята. Дъщерята на бабата и съпруга й се разхождали из квартала около хотела, в който са отседнали. Почва бурята, излиза вятър, по едно време едно дърво пада и удря съпруга й по главата, той пада в безсъзнание; "Бърза помощ" го взема и го карат в шокова зала на Хирургиите на Пещерско шосе. И аз ходих да го видя, човекът се беше съвзел, но остава за няколко дни в болницата за да се види дали няма сътресение на мозъка и някакви последици. 

Значи дойдоха в Пловдив да видят бабата, а стана така, че дърво удари съпруга на дъщеря й! (Цяло чудо е, че дървото не го е убило на място!) Иначе човекът е много добър и помага с каквото може на бабата. (Пак искаха да я убедят да я водят да живее с тях в Германия, бабата твърдо не ще, иска да си умре тук, в Пловдив, и да бъде погребана там, където лежи съпругът й!) 

Сами си правете изводите от тези истории - ако изобщо успявате да постигнете смисъла им... 

Хубав ден!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo