Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 10 юни 2022 г.

Толкова ли е трудно да не забравяме, че сме човеци?


Снощи бях на работа (налага се да работя като нощен пазач за да живея някак откакто мутро-гербовашките калинки ме опраскаха и изгониха от образУванието, иначе цял живот бях учител по философия и гражданско образование) - и обикновено нощите ми минават в най-различни състояния на духа; безсънието е нещо жестоко, нечовешко (пък и трудно човек може цяла нощ да чете; е, разходките ми под звездното небе са най-приятното в тия тъй тягостно минаващи понякога нощи!). 

Е, снощи тъкмо се стъмни и аз се зачетох в една книга, по едно време забелязвам, че на улицата мина една кола, спря, светна с фаровете, избибитка, пък после угасна и зачака. Бре, дали не е проверка, било от полицията, било от фирмата? Няма как, грабнах фенера и тръгнах към улицата - да видя кой е какво иска. Оказа се, че не е полиция или някой друг, а колегата-ютюбър Ники Димов, представяте ли си, беше дошъл в тази късна доба с приятелката си - за да ми донесе една найлонова торбичка череши! 🙂 

А черешите бяха чудесни, хрупкави, сладки, точно каквито ги обичам, страхотни бяха! (Това, което съм снимал, са останките от торбичката, иначе здравата си похапнах - череши тази година не бях ял, знаете колко са скъпи, не са по джоба на един нощен пазач, работещ на минималната заплата, със съпруга, също учителка, също уволнена от мутро-гербовашките властващи калинки в оБразовУванието, безработна, без доходи. Както и да е, похапнах си добре, а това донесох тази заран в къщи, и домашните ми хора да похапнат. (Днес, живот и здраве да е, смятам да ида до болницата да посетя приятеля си Любен Воденичаров, той е там от няколко дни, и на него ще занеса от черешите!) 

Живи и здрави да са Ники и приятелката му за добрината, пиша това да знаете, че има и такива хора като тях, които не се скъпят да направят нещо добро, правят го, то не е чак толкова трудно, както забелязвате. 

Толкова. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави, но не забравяйте и да сте добри, т.е. не забравяйте, че сте човеци!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...






Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg

7 коментара:

Анонимен каза...

Хубаво е направил човека, ама аз на двора имам по-хубава чУреша от тази - много по-едри, сочни, кърваво-червени плодчета дава.

Анонимен каза...

Любовь приходит и уходит, а кушать хочется всегда.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, като имате толкова хубава череша, наберете и изпратете едно кашонче череши и на нас де...

Анонимен каза...

Лошаво нещо е просията.

Ангел Грънчаров каза...

Пак не сте зацепИла, другарко. Нема никаква просия, ний изучаваме феномена на лъжливостта на въпросната другарка с многото череши.

Анонимен каза...

Тези череши са взети от боклука. Някой ги е изхвърлил. Ниско качество.

Ангел Грънчаров каза...

Завалийката още не е зацепила, че става дума не за черешите, а за нея...