Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Представена публикация
За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!
Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...
понеделник, 6 юни 2022 г.
Мили Боже, помогни на Любен Воденичаров!
Мили Боже, помогни на добрия и толкова изстрадал човек, дай му здраве и живот! Той е нужен на всички нас! Молим ти се, Господи, спаси го!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
7 коментара:
"Преди малко ми се обади Любо Воденичаров и ми съобщи, че е в интензивното!"
Той ако беше в интензивното, нямаше да ти се обади...
Дано да излезе с подобрено здраве от болницата,
Господ да го пази и да му помага!
Бил е в интензивното, другарко. Какво толкова Ви вълнува, върла злобарке?
Действително, от интензивното няма как да се обади.
БИЛ е и в интензивното. Подразбира се, че вече не е там и затова се обажда. Сама помислете: щом се обажда, значи не е вече в интензивното. То е близко до ума...
Грънчаров, ти с какво помогна на Воденичаров, освен да го тормозиш да подписва твоите писма с небивалици от името на някаква група на небезразлични към нещо си граждани (ти и котарака Мачо), но НАПЪЛНО БЕЗРАЗЛИЧНИ КЪМ ЗДРАВЕТО НА ВОДЕНИЧАРОВ ХОРА. Ти го подлагаш на системен тормоз с тези свои глупости! Спри се, имай милост, защото има и Бог!
Другарко, ние се надяваме Вие лично да помогнете на Воденичаров, щото Вие сте добра, а аз, както е известно, съм лош. Тъпо е да искате аз, лошия, да му помагам, а пък Вие, добрата, нищичко да не правите, нали така?
Публикуване на коментар