Костя Копейкин ли е най-заразен от хипер-националистическата краста, хванала наште пишман-патреоти?

 

Или он просто умее най-убедително да лъже, а - какво ще кажете, как мислите по тоз тъй животрептящ въпрос? 

А иначе какво да кажа, работите са пределно ясни! Не виждате ли на какво буйно и безумно социалистическо съревнование се отдадоха наште хипер-патреоти-националисти, тупкащи се яко по гърдите за да ни убедят, че са най-големите "патреоти", моля ви се, имам предвид глупавото и истерично виене, крещене и тупкане по космясалите гърди, предизвикано от нуждата да падне тъй смешното вето на шарлатаните-спекулантите Боко Борисов и Красю Каракачанов над началото на преговорите за присъединяване на Македония към ЕС?! Сякаш някаква безпощадна хипер-националистическа краста изведнъж завладя, фана и обзе наште пишман-патреоти-националисти, т.е. спекулантите с дълготрайния национален и държавен интерес на България, за който на въпросните лъжливи демагози-популисти изобщо не им пука, естествено! 

Как така да им пука за този дълготраен и истински народен и държавен интерес, та на тях им пука само и единствено за това да излъжат преди изборите колкото се може повече балъци, с оглед да се наврат някак в следващия Парламент: за какво друго освен за това да им пука, недейте да подценявате тез шарлатани и търговци, за които политиката е само и единствено алъш-вериш и келепир, нищо друго?! 

Толкова тук. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo