Срещнах се с омбудсмана на Пловдив инж. Б.Стаматов и проведох дълъг разговор около проблемите, свързани със скандалния конфликт на съседите-самаряни на 90-годишната баба Марийка с болната и самотна възрастна жена. Понеже е крайно безчовечно да наблюдаваме тази безжалостна война на всички "нормални" срещу една бабичка и да не реагираме никак, да не посредничим, да не се опитаме да се постигне взаимно преимлив компромис; защото, знаете, въпросните съседи-самаряни са горещи привърженици на Сталиновия принцип ("Есть человека - есть проблема; нет человека - нет проблемы!"), е, аз се опитах да проагитирам г-н омбудсмана да опита да посредничи за решаването на конфликта. Разговорът ни беше дълъг и нелек, спорихме, по обичая си, много, оказва се, за жалост, че в обществото ни няма не само механизми, но и воля за да покажем, че все пак сме човеци и нещото, наречено "човечност", не ни е чужно, не е само нищо неозначаваща незначителна дума. Аз лично, презнавам си, се надявах омбудсманът да каже, възмутен от фактите, които му изложих: "Ееее, това вече е прекалено, ще отида да разговарям с тия хора, със съседите-самаряни, както ги наричаш, Грънчаров, то това вече не не търпи, не мога повече да гледам, с тия хора трябва да се разговаря за да разберат грешките си!", очаквах през цялото време негови думи с горе-долу такъв смисъл, ала, уви, не дочаках да ги каже. Явно щото и омбудсманската институция е обладана от бесовщината на бюрократизма, поради което, уви, се оказва, че единственият, който в тази ситуация нещо реално прави (колкото и да е безнадеждно!), е моя скромна милост, аз обаче го правя по чисто хуманни, ценностни подбуди, но обществото не може да разбере това, поради което бивам обвиняван, че съм, моля ви се, най-голям мерзавец и мошеник (който, знайно е, не може да се държи така по други причини освен да си прави пиар - и също така да завладее апартамента на бабата, нали така мислите и вие, не е нормално да не мислите така, да, това е нашенската "нормалност", моля ви се?!). Разговорът с омбудсмана стигна до очакван резултат: стигна се до убеждението, че понеже бабата не може да се грижи сама за себе си, то трябва да бъдат предприети съответните стъпки за натикването й, по принуда, в старчески дом, за което обаче има тежка съдебна процедура; няма кой също така да инициира тази процедура, да поиска официално започването й, това не желае да го направи както неговият син, така и прокуратурата; никой не желае да я започне, да инициира започването на процедурата с искане за поставяне под запрещение на баба Марийка. Да, ама от друга страна бабата категорично не желае да живее в старчески дом и възниква моралният проблем: а имаме ли право да правим нещо против волята на бабата след като това все пак е нийният живот, човечно ли е в името на човечността да посегнем на свободата й да живее като харесва, както намира за добре? Питам и вас по този пункт. Интересно ми е какво мислите. Какво мисля аз ще го кажа също - когато му дойде времето.
И тъй, въпросът е: Имаме ли право в името на хуманността да отнемем свободата на баба Марийка?
Приятни размисли ви желая! Хубав ден ви желая!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар