Какво означава да си мъж - и има ли изобщо мъже в днешно време?

На едно място във фейсбук има известна малка надежда, че може да се породи дискусия по истински важни човешки и екзистенциални (житейски!), ако трябва да се изразим нАучно, въпроси, ето по-долу какво до момента се каза там; естествено е, че събеседниците яко мълчат след като моя милост взе думата и отправи своите провокации, но да видим по-нататък какво ще стане де; на мен лично ми е интересно, пък и знаете, че моята работа като учител (пък макар и еретик!) е да предизвиквам дискусии и то по истински важните въпроси (щото постоянно у нас се дърдори и плямпа, но предимно по съвсем маловажни, да не кажа напълно тъпи въпроси!); както и да е, ето какво подхвърлих там, желая ви приятно четене, приятни размисли и ще чакам с нетърпение да вида какво ще кажете: 

Георги Пашевъ: Много е добре да знаеш ако си на зор сексуално, къде може да идеш да се облекчиш на приемлива цена. 

Лъчезар Иванов: Не е ли безплатно? Навремето така беше! 

Георги Пашевъ: Няма нищо безплатно на тоя свят, освен нещо Божие. Но от друга страна потките са Божия собственост.... Не знам... 

Ангел Грънчаров: Георги Пашевъ У нас, в Апталия или в Мутроландия, най-големата мечта на масовия български тъпанар е ако може да се облажи сексуално с некоя простакеса, ама да е по възможност без пари; ако може да се облажи, но без да се охарчи, нашенският тъпанар смета, че е постигнАл върха на мечтите си; "чукане на аванта" е най-възвишената мечта на масовия български материалистично настроен тъпанар (такива глупости като "любов" у Нашенско нема, нема да се излагаме сега, нали така?!). Та в тоз смисъл възприемам изказването Ви, да прощавате, ако съм казАл нещо прекалено дразнещо... 

Георги Пашевъ: И безплатния софт и безплатния хард, но те много често работят по чудо, така, че също ги приемам за Божие дело. 

Ангел Грънчаров: Човек ако не може да овладее своята сексуалност си остава неин роб докато е жив. Това е страшна жизнена трагедия - да робуваш на половия си орган. 

Първата стъпка към реалната свобода е да овладееш сексуалния си нагон, либидото си; не се ли справиш с тази първа задача на живота, добро не чакай. 

Казвам го по принцип, нямам предвид само Пашев. (Всеки млад човек се терзае от душевните проблеми на Пашев около сексуалността, хубаво е, че той поне има смелостта да ги огласява, а не да ги крие, както правят останалите...) 

Понеже подехме, така или иначе (мълчанието е злато, нали така, само аз се изказвам де, а вие мълчите!) тази важна тема за отношенията мъже-жени, искам да кажа нещо, което тия дни констатирах, наблюдавайки тълпата, която изпълваше алеите на парка ЛАУТА; знаете, там се провеждаше три дни НАРОДЕН СЪБОР, е, аз седнах на една пейка (съпругата ми даде да й държа чантата й за да играе хоро!) и наблюдавах тълпата, състояща се предимно от "семейни двойки", тъй да се рече, почти изключително млади бяха двойките, някои бяха и с деца. 

И ми се наби във възприятието ето такава една сценка: дамата върви, гордо вдигнала глава, като същинска господарка, а пък младежът, партьорът й, "мъжът", тъй да се рече, вгледан в нея и съзерцаващ неземната й красота, подобно на влюбен хлапак, се държи сякаш й нещо като слуга или направо роб; угажда й, хвъчи по сергиите да й купи това-онова, или прислугва, носейки малкото дете, или му сменя памперсите, или нещо друго прави, но си бие на очи, че той е слугата или робът, а пък другарката му е господарката; тя именно и издава заповеди, цупи се, ръмжи недоволно, заповядва, а пък унизеният младеж друго не прави освен да й угажда, да й се натяга, да й прави подаръчета, да я храни, да й носи бутилки вода, сладолед или кафе, да съзерцава, като мен, как господарката му играе хоро, да й се усмихва нежно и мило, да я снима със смартфона си, за да я увековечи и прочие. 

И тогава именно, гледайки тия умилителни сценки, ми хрумна следната кошмарна мисъл: дали мъжете особено в днешно време не са станали, не са допуснали да станат презрени роби на жените, а пък жените изцяло да са постигнали господстващо положение, т.е. да държат властта и да ги командват? Понеже, знайно е, заради пустия секс днешният мъж е готов на всекакви унижения, нали така, а пък господарката му е господарка тъкмо защото заветната вагина, тъй да се рече (забелязвате, че се изразявам много културно все пак, ний не сме простаци, използвам медицински термини!), е нейна, тя е собственица на въпросната тъй примамлива за мъжете вагина? 

Този ми е въпросът, тази тема поставям за обсъждане. Аз лично имам подозрения, че по начало и по принцип мъжете имат тази именно роля: да постигнат свобода, мъжът е мъж, когато е свободен, а не когато е роб; а тази свобода се постига двояко: първо, мъжът да не допусне да стане роб на собствената си сексуалност, на пениса си, тъй да се рече, второ, мъжът или мъжете да не станат роби на жените, които именно заради тъй примамливата за нас, мъжете, вагина, имат възможността да въртят, дето се казва, мъжа си "на пръста", нали така? 

Е, онзи мъж, който успее да постигне някаква степен на свобода в тия две отношения, той стъпва върху полето на свободата, а останалите "мъже", тъй да се рече, си остават жалки роби или на своя пенис, или пък на женската вагина; на това основание по-нататък стават и малодушници, и малоумници, и мижитурки, и безличници, и аутсайдери и пр., както си му е редът. 

Това е положението. Но идеята ми е, че в днешно време ширещото се малодушие (слабост!) сред "мъжката" част от човешката природопопулация е особено характерно, което означава, че днес почти няма мъже, днес вече масово не се знае и какво означава изобщо да си мъж, каква е мъжката роля в живота, що е мъжественост, мъжество и прочие; тия неща в днешно време са същинска табула раза. 

Това, за жалост, е положението днес според мен. Пълно е с роби в наше време, а нима може да си мъж като си роб? 

Поставям темата, пък да видим реакцията ви каква ще е. Ще се радвам да имам опоненти, които с аргументи да ме опровергаят така, че да стана за резил, щото може и да не съм прав, немам претенции, че съм безгрешен. Но за момента издигнах видяхте каква теза: в днешно време нема мъже, почти не се среща мъж, пък и дори не се знае що значи да си мъж, масово не се знае. 

 (Апропо, като учител по философия в часовете си се опитах да помагам на младите, освен да мислят, да постигнат известен благодатен напредък и по тия въпроси, знаете, разрази се страшен скандал и мен скоро мутро-комунистическо-гербовашките властващи калинки в образУванието ме опраскаха, изритаха ме от учителстването, остракираха ме: щото се оказах много страшен и опасен; една от причините за тъй безжалостното ми опраскване и изритване от системата на образУванието беше именно тази: че помагах на младите хора не само да привикнат да мислят свободно, не само да станат личности (одухотворени, т.е. пълноценни!), не само да станат също така и добри граждани, но и най-вече да станат мъже (а на девойките пък помагах да осъзнаят що е да си истинска жена!), ето за тия важни неща им помагах, но то се оказа не само грях, но и престъпление в тъй бляскавите условия на мутроландското образУвание!) 

Спирам, че се разприказвах. Чакам отговори и реакции на поставените въпроси.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo