На снимката по-долу е Слави Трифонов по време на най-известното парти в българската история – 45-ия рожден ден на Вежди Рашидов. Ама за това след малко. Да започнем от началото – от Илия Павлов. Предупреждавам – дълго е.
По времето на социализма бащата на Илия Павлов държи шкембеджийница в центъра на София. Илия учи в столичното Спортно училище, завършва Висшия институт за физическо възпитание и спорт и задочно следва журналистика в Софийския университет. За малко време работи във вестник, след което бива назначен като чиновник в Комитета за култура.
Всичко започва през 1988, когато Павлов регистрира първата си фирма, антиквариата Мулти Арт. Да, не всеки може да започне частен бизнес по времето на соца, но не се тревожете, по това време нашето момче е зет не на кой да е, а на генерал Петър Чергиланов, началник на Трето управление в Държавна сигурност.
Мулти Арт по-късно ще прерасне в Мултигруп. А Мултигруп след промените ще придобие десетки държавни предприятия, сред които Гранд хотел „Варна“ в Св. Константин и Елена, хотел „България“ в София, 51% от националния туроператор „Балкантурист“ и от най-големия хотел на Боровец „Рила“, „Елкабел“ и „Минстрой холдинг“, бургаските „Черноморски солници“ и т.н.
Сега сигурно се чудите как стават тия работи. Баща ти не е богат, нямаш семейни пари, не си печелил от тотото. Регистрираш фирма и то по време на соца, когато това не е леснодостъпна опция за всеки, създаваш стотици дъщерни компании и изведнъж контролираш кажи-речи цялата икономика на страната.
Междувременно, в Москва (да не решите, че в България нещо се случва без руска намеса) представител на Мултигруп е Александър Атанасов, брат на Андрей Луканов. Същият Андрей Луканов, на когото през 1992 е свален депутатския имунитет, за да бъде подведен под отговорност с предположение, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986 – 1989 г., при условията на продължаващо престъпление, действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Интересно...това е по същото време, по което Павлов регистрира Мулти Арт. Хм...
Съвместно с руското държавно предприятие Газпром Мултигруп създава през 1992 г. дружеството Овергаз. От 1995 Луканов е съдружник и президент на съвместното руско-българско акционерно дружество „Топенерджи“, в което с равни дялове участват българската държавна фирма Булгаргаз и руският газов концерн „Газпром“. Компанията „Топенерджи“ е изкупена на 100% от „Газпром“ през пролетта на 1998. Не казвам, че всичко се върти около руския газ от край време, ама...
По-късно и Луканов, и Павлов са показно разстреляни в центъра на София, но не преди състоянията им да се оценяват на милярди.
Та чудете се откъде идват парите за начинанията на Мултигруп? Много просто. Държавни са. Мултигруп вкарва в оборот присвоени от висшата комунистическа номенклатура в България държавни средства, насилствено монополизира доставката на суровини за големи държавни предприятия и пласира производството им, източва средства от държавни банки чрез кредити и поддържа тесни връзки със застрахователни фирми с изнудвачески практики.
Накратко – Мултигруп е най-голямата организирана престъпна групировка в България и тя се свързва с всички незаконни практики, за които можете да се сетите. Една дума – мафия. Създадена с държавни пари и закриляна с помощта на държавни институции.
Сега за онова парти. През 1996 в едни от най-гладните за България години Мултигруп организира най-пищното парти, виждано дотогава. Събират се в ресторанта на хотел България, за да отпразнуват 45-ия рожден ден на Вежди Рашидов, който по този повод е награден от собственика на Мултигруп Илия Павлов с титлата „главен мултак на републиката“. Няма да цитирам циничната реч, с която тази съмнителна титла е връчена. Можете да я гледате тук: https://www.youtube.com/watch?v=onl6H1wqha8
Малко след въпросното пиршество започва политическа, икономическа и финансова криза в България. Жан Виденов подава оставка като министър-председател и като председател на БСП. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос. България е изправена пред хиперинфлация, достигаща 300%. За периода от април до октомври 1997 фалират 15 банки. 15!!! Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, но са стопени дълговете на т. нар. кредитни милионери, взели пари от банките без да имат намерение да ги връщат. Сещате се... Илия Павлов и приятелите му, с които си правят пищни партита за рождени дни.
Накратко – една група хора довежда страната до пълна икономическа и политическа катастрофа, за да източи държавните средства, да фалира банките и да установи контрол над икономиката.
Е, същото се случва и в момента и участват все същите хора. Да, същите. Знаете ли кой още присъства на знаменитото парти на Мултигруп в хотел България през 1996 освен разбира се рожденика и доверен човек на Бойко Борисов – Вежди Рашидов? Хора като Ахмед Доган и... Слави Трифонов.
Да, Слави Трифонов, който един ден продава мартеници в подлеза на НДК, а на следващия е един от най-известните и богати хора в страната. Как става това? Е, вече отговорихме на този въпрос – с парите на мафията, източени от държавата.
И сега се изненадваме, че измислената партия на Слави организира всевъзможни циркове в парламента и иска да свали от власт правителството, за да могат приятелчетата му от подземния свят да си върнат контрола? Толкова ли е нелогично това?
Наистина ли е такъв шок, че мутренските групи, направили България зависима от руския газ, сега не могат да преживеят доставките на американски такъв? Толкова ли е нелогично, че на всяка цена искат да си върнат властта, след като им спряха „златния гьол“ на Капитан Андреево, където българските управляващи с десетилетия слагаха точно определени фирми на портите към ЕС, откъдето влизат зеленчуци и плодове, пакетирани храни и стоки, наркотици и какво ли не още? Такъв шок ли е, че мафията иска да си върне държавните ресурси, които точи от над 30 години?
Не, шокът за голяма част от населението е, че всичко това се случва с любезното съдействие на Слави Трифонов, който всяка вечер излизаше на малкия екран и лъжеше българския народ, че е един от нас, че мисли за доброто на хората, че не иска да се замесва в политиката, защото това е мръсна игра, че мисли само за националните интереси, докато броеше кървавите пари на мутрите, които го издигнаха.
ГЕРБ е партия на мафията, ДПС е партия на мафията, Възраждане е партия на мафията, ИТН...е партия на мафията. Слави може да обяснява, че между тях няма коалиция, но е очевидно как гласуват заедно и какви интереси защитават. Но той е прав, това не е коалиция. В подземния свят на това му се казва просто услуга – едната ръка мие другата, предложение, на което не можеш да откажеш и т.н.
Тоя пост е безумно дълъг, а може да бъде още поне 10 пъти толкова, защото има още много какво да се каже за корупционната мрежа, която управлява държавата ни в режим на клептокрация. Когато една демокрация се трансформира в клептокрация, когато правителството и длъжностните лица заемат постовете си само за да крадат колкото могат, това е провалена държава. Те просто ще продължават да крадат все повече и повече и това неизбежно ще лишава обществената инфраструктура и обществените услуги от ресурсите, които са им нужни, за да си вършат работата. Тези клептократични режими са откраднали толкова много пари, че вече не могат да функционират като правителство.
Но така де, идеята ми за този пост беше само една. Когато младите хора емигрират, защото животът тук стане непоносим, когато инфлацията пак достигне трицифрен процент, а ние не можем да си купим хляб и сирене, когато показните мутренски убийства в центъра на столицата пак станат ежедневие, да знаем на кого да благодарим – на себе си за начина, по който гласуваме или не гласуваме на избори, за това дали сме излезли на площада и кого сме подкрепили, за това как си затваряме очите за корупционните схеми и най-вече - за късата ни историческа памет.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар