От известно време в главата ми се върти една щура идея, която формулирах на едно място (виж коментарите към: Какви въпроси повдига това, че Слави Клашъра стана "най-добър просветител" и "посланик на доброто" в "града на доброто" Пловдив?), там тя е изложена в нейния съвсем суров и предварителен вариант; споделих я тук-там с някои небезразлични граждани, те започнаха обсъждания, а таз сутрин, признавам си, ме изненадаха със следното крайно интригуващо писмо:
ДАЛИ ПОСЛАНИКЪТ НА ДОБРОТО В ГРАДА НА ДОБРОТО СЛАВИ ДЪ КЛАШЪРА ЩЕ ИМА ДОБРИНАТА ДА НАПРАВИ ЕДНО ДОБРО ДЕЛО?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
3 коментара:
Първо го оплюваш, а после искаш да ти върши добри дела.
Е как да стане?
Кой и кога го е оплювал ма, другарко?! :-( Лелеееее, как така да го оплюваме, та ние го фалим?!
Чудесно е! Пращайте смело!
Публикуване на коментар