Мой разговор в youtube (виж: Нима Боко Борисов и Румен Радев играха пошло театро, насочвани от един и същ таен московски център?) с един нашенец, в който засягаме съдбовно важна тема:
Правдин Правдинов: @Angel Grancharov Тази промяна я чакаме от години, още като разгледаме назад историята винаги на всички избори се появява по някой "пичага", който казва, че ще ни оправи, но после се оказва, че е като другите. С този номер ни лъжат вече колко години. И все още има наивни да вярват. 🙁
Angel Grancharov: @Правдин Правдинов Там е работата, че само седим и чакаме. Гражданите имат определена роля и ако не я изпълняват, ако са в позицията на сеирджии, тогава демокрацията отива по дяволите; точно както стана у нас. Ще се оживи и ще възкръсне демокрацията ни само когато гражданите (народът) започнат да си изпълняват ролята и задачата си. А тя е: непрекъснато да държат под контрол политиците. Щото политиците правят това, което им позволяваме ние, гражданите. Ние, българите, пък се орезилихме пред целия свят, че позволихме мафията да завладее държавата ни. (Прочее, същото допуснаха и руснаците!) И затова много ще страдаме - и плащаме прекалено висока цена. От ума, иначе казано, си патим...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар