Днес в 9 часа на Католическите централни гробища започна погребението на Любен Воденичаров. Положен бе в гроба на свой дядо, който се е наричал с досущ същото име, съвпадат и трите им имена: Любен Климентов Воденичаров. На кръста пишеше, че смъртта го сполетя на 45-тата му година...
10-15 човека, предимно роднини и близки приятели, го изпратихме в далечното му пътуване, което той предрече, ето думи от последния ми разговор с него тогава той, горкият, беше вече в Инфекциозна клиника: "Господин Грънчаров, аз явно съвсем скоро ще се представя пред Бога..."; точно така и стана. Не видяхме тялото му, той беше в затворен ковчег заради проклетия китайски вирус; казаха ни, че тялото било "опаковано" в специална опаковка и то точно както си е било в болницата при смъртта; на ковчега имаше само една голяма негова снимка; свещите не можеха да горят поради силния сутрешен вятър; след като го положиха в гроба и го затрупаха в пръстта, запалихме свещите там, сложихме ги полегнали на прясната пръст.
За Любен Воденичаров всички присъстващи на погребението бяхме убедени, че ще отиде в рая, да, всички ние знаехме и признавахме, че човек-страдалец като него, но с толкова силен и непокорен дух, няма начин да не бъде оценен от самия Бог, т.е. да не бъде възнаграден с вечен живот в Рая.
С Богом, Любо, приятелю!
В душата и в живота ми зейна голяма празнина без този уникален човек, без тази толкова богата в духовно отношение личност, с която имах щастието през последните години да разговарям де факто всеки ден.
Едва ли ще свикна да живея с такава страшна празнина, която няма как да запълня с нещо или някой...
ДОБАВКА: Интересно е, че на другия ден след като разбрах, че г-н Воденичаров е починал, от фирмата, в която работех, ме уведомиха, че ме уволняват...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
7 коментара:
" Интересно е, че на другия ден след като разбрах, че г-н Воденичаров е починал, от фирмата, в която работех, ме уведомиха, че ме уволняват..."
Какво общо имат твоите проблеми и смъртта на Любчо? Не са те уволнили, за да ти направят мръсно, явно изпитват трудности. Времената са трудни.
Бог да прости Любо.
Съжалявам за приятеля ви и за работата ви! Но защо ви уволняват? Не знаят ли, че семейство храните? Че времената са тежки?
Покъртително отвсякъде. Историята, ковчега, погребението, уволнението. Сякаш толкова гадости наведнъж трудно можеха да се случат.
Човекът е починал и погребан днес, но Грънчаров пробутва в публикацията и своето уволнение, като че ли то е наравно трагично със смъртта на Любчо. Егоизъм и много нисък морал показваш, Грънчаров.
Кой знае защо си уволнен. Може би са те хванали да крадеш от бостаните, които уж охраняваш. Типично в твой стил. Мизерник.
Ако има рай, то Любо е там. При всички случаи, е близо до Господ.
А на Вас - дано да Ви потръгне, крайно време е, да се обърнат нещата при Вас на добро.
С оглед да видите "морала" на дежурната другарка оплювачка се наложи да пусна приказките й са моя морал. Явно таз мерзавка няма никаква нравствена спирачка и е способна на всякаква мерзост; няма мерзост, на която да не е способна, което, както и да го погледнем, е уникално постижение.
Публикуване на коментар