Защо се самообявявам за ПОСЛАНИК НА ЗЛОТО във вашия благословен, самарянски настроен и лицемерен ГРАД НА ДОБРОТО?

Продавам тия артефакти или предмети от непрежалимата ера на социализмо-комунизма. Ще ги получи който даде повече. 

Имам ги от баба Марийка, която ги е намерила в боклука, в един боклукчийски казан. Нейни са. Тя ги смята за златни и си мисли, че представляват златно съкровище. Парите са за нея. На нея пък тия пари са нужни защото прозорецът на стаята, в която спи, е толкова стар и изгнил, че стъклата от него падат при опит да се отвори (наскоро върху главата на баба Марийка падна едно стъкло и е цяло чудо, че не я уби!), т.е. тя спешно се нужда е от нов прозорец (може и да е дървен, с оглед да е по-евтин!), а също така се налага да се намери водопроводчик, който да прегледа тръбите в апартамента и да отремонтира водопровода, щото в него вода не е текла близо 20 години (откак съседите-самаряни на баба Марийка не й отрязали тръбите и я лишили от вода!). 

Та мисълта значи ми е, че тия пари са нужни на бабата - и затова ми се чичи, че ще е срамота този, който иска да купи въпросните неща, да гледа да ги купи евтинко, няма да е грях да даде и някой лев повече, т.е. няма да е грях да направи едно добро. Толкова от мен. Прочее, ако някой знае разни сайтове за продажба на стари вещи, моля да ми помогне да направим обяви там. С надежда да спечелим пари за решаване на проблемите на бабата, която вече кара 90-тата си година. И в условията, в които живее в последните 20-25 години е истинско чудо, че тя оцелява; по моето скромно мнение лично самият Бог прави нужното баба Марийка да оцелява, с което изпитва (изнася нравствен урок!) на нас, жителите и гражданите на Града на доброто Пловдив, изпит и урок, на който всички ние вкупом до този момент тотално се проваляме; но добрият и премъдър Бог продължава най-настойчиво да ни изпитва и затова се грижи за оцеляването на баба Марийка. Така смятам аз, мислете ме колкото си искате за смахнат, аз от позицията си, аз от разбирането си няма да се откажа. 

Апропо: посланикът на доброто в Града на доброто Пловдив, именно г-н Слави Панайотов, известен повече като Клашъра, до този момент упорито продължава да се прави изоглавен и се преструва, че изобщо не знае нищичко за отвореното писмо, с което небезразличните граждани му предложиха да помогне малко на баба Марийка, зер, бълха го ухапала него при положение че всеки месец той от проклетия ютюб на тъй гадните американци получава, вероятно, поне по 50 000 евра, колко му е да финансира прозореца, пускането на тока и снабдяването с вода на апартамента на една своенравна стара, болна и самотна бабичка; да не, нищо няма да му коства това, но той, нищо че е посланик на доброто, казах, продължава да се прави на "ни чул, ни видял, ни разбрал", лъже де, преструва се, срам го е да се принизи той, толкова звездният и велик човек, да разговаря даже с некакви си там небезразлични граждани и да помага, молим ви се, на нянаква си там дърта жена! 

Да де, но щом така вашият посланик на доброто във вашия Град на доброто се държи така и на вас лично също не ви пука от това, аз от този момент обявявам най-тържествено, че се самообявявам за ПОСЛАНИК НА ЗЛОТО във вашия благословен и тъй самарянски настроен ГРАД НА ДОБРОТО, да, аз ще стана самото зло, ще стана нещо като кошмар на въпросния Слави Клашъра; и докато съм жив все ще го излагам, все ще пиша и ще говоря за това, че той се излага толкова като се стиска и се прави на изоглавен, щото явно му се свиди да помогне на една бабичка; да, той от мен добро няма да види - докато не пречупи тъпия си инат и не почне да говори и най-вече да свърши нещо РЕАЛНО И КОНКРЕТНО ДОБРО! 

И понеже съм учител, ще изнеса съвсем безплатно този толкова полезен нравствен урок не само на Клашъра, но и на всички вас, драги ми пловдивски самаряни, на които аз от пет години разказвам за баба Марийка и никой досега не се трогна и не направи нещо за нея, ако не броим г-н Георги Пашев, г-н Ники Димов и още неколцина небезразлични граждани, разбира се. (Някои от тях, имам предвид небезразличните, сиреч небезчувствените и съвестните пловдивчани, които се броят на пръсти, като Любен Воденичаров и Неделин Бояджиев, да речем, починаха наскоро съвсем млади, Бог да ги прости; тъй че вие лично явно съвсем правилно постъпвате като изобщо за нищо не се трогвате - и така, да се надяваме, ще живеете вечно, да, с каменни сърца се живее вечно!)

Щот какъв посланик на доброто си като не си извършил нито едно реално и конкретно добро на ето този там нещастен, беден, стар, слаб, болен, самотен и пр. човек, в случай жена, баба де. 

Навремето великият философ Хегел писа за позитивната роля на злото в живота и в историята, ето, на това основание аз се самообявявам за посланик на злото във вашия лицемерен Град на доброто! Пък ме плюйте колкото си искате, ето, плюенето вече може да започне, готовори ли сте, кой ще плюне пръв, ха да видим де?! 

Приятни размисли ви желая и хубав ден! 

Предайте много поздрави на Слави Клашъра ако го видите случайно нейде, на некой курорт в Бахамските или Катилските острови, където той, предполагам, си отмаря от правенето на толкова много добри неща - бидейки истински неуморен посланик на доброто във вашия тъй призрачен Град на доброто, в което доброто май е прокудено Бог знае къде!

Продавам тия артефакти от непрежалимата ера на социализмо-комунизма. Ще ги получи който даде повече. Имам ги от баба Марийка, която ги е намерила в боклука, в един боклукчийски казан. Нейни са. Тя ги смята за златни и си мисли, че представляват златно съкровище. Парите са за нея. pic.twitter.com/hhkJDrT79d

— Angel Grancharov (@aigdb) July 28, 2022

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека. 

Добави в Svejo