Аджеба, престъпление ли е да си гей?

Престъпление ли е да си гей?

Автор: Айше Рубева

... Кампанията срещу гей парада в България отрича правото на различните да се възползват от законните си свободи. По-големият проблем е, че нито един политик не посмява да се изправи срещу омразата към хомосексуалните. „Нямам нищо против хомосексуалните, но не искам да ми се натрапват“. Това е най-меката форма на противопоставяне срещу прайда. Събитието предизвиква винаги много шум още преди самото му провеждане. Предизвика и призиви да бъде забранено. „Такава една обществена манифестация демонстрира или насочва към порнографско съдържание и към други престъпления от Наказателния кодекс на РБ“, написаха до кмета на София преди прайда през 2015г. група популярни лица, чийто общ знаменател е последователното им антизападно говорене. Всички те поискаха от Йорданка Фандъкова да забрани парада. Сред подписалите е и тогавашният съпредседател на Патриотичния фронт Валери Симеонов. И докато той подписва открити писма, основният му конкурент за симпатиите на националистите – Волен Сидеров, внесе законопроект, който да криминализира участието в гей парад. Мотивите за противопоставяне срещу гей парада могат да бъдат резюмирани в няколко думи: не искам да ги гледам. Разбира се, това бива разпъвано до разнообразни аргументи. Някои виждат „агресивна пропаганда на хомосексуализма“, която подхранвала „негативните нагласи и хомофобските настроения“. Други твърдят, че този парад противоречи на „християнския морал и битностните му корени“. Може да чуете също, че провеждането на такива шествия „накърнява чувствата на хора с хетеросексуална ориентация“. Група граждани пък се организират да проведат успореден протест, „за да защитят децата си“. Мотивиращият плакат изобразява на заден план целуващи се момчета, а на преден план – мъж, който е прегърнал жена си и сина си и се опитва да ги предпази от гледката. Тази картина се повтаря всяка година. Провеждането на парада води след себе си и контрашествия, някои от които са агресивни към участниците в гей парада. Затова събитието винаги е строго охранявано. Различни думи, уж различни аргументи, а всъщност неприкритата причина е „не искам да ги гледам“. Нетърпимостта към различното е толкова откровена, че често изказваната „компромисна“ позиция звучи така: нека са си такива, но защо ми го показват… Първият проблем в тази ситуация е, че немалко хора държат да наложат виждането, че светът е противоборство между две агитки – нашата и тяхната. И както червената (примерно) агитка страшно се дразни на шествието на синята, така и достатъчно на брой хора отричат правото на изразяване на различните от тях. Не може всеки да има право на изразяване и спокойно да приемаме шествия на миньори, полицаи или млекари, които протестират, изливайки млякото си по улиците, но да не разрешаваме парад на хомосексуалните, защото „не искаме да ги виждаме“. По същата логика утре някой ще забрани на хората с увреждания да се показват, защото видът им не отговаря на нечии критерии.

Вторият проблем е отказът да се приеме факта, че човек не определя сам своята сексуална ориентация. И че няма как тя да бъде пропагандирана, защото целта на пропагандата е да те привлече към определена кауза и да те убеди в нещо. Още по-лицемерна е позата, че децата трябва да бъдат пазени от гледката на нормални човешки същества, които са решили в един ден от годината да се възползват от конституционното си право на изразяване.

Третият, вероятно най-сериозен проблем, е, че нито един от действащите български политици не събра до сега кураж да се изправи срещу омразата и да защити публично правото на всеки български гражданин да бъде какъвто е.

„Да си гей в България означава две неща – срам и страх. Хомосексуалните хора не смеят да се покажат, защото това означава да бъдат отхвърлени, често и от роднините си. Гей-общността в България едва сега съзрява за общи действия в защита на своите права, но още е на светлинни години от постигнатото в много развити държави. Дори не говоря за липсата на законодателство, което разрешава гей-браковете и произтичащите от тях права и задължения на партньорите. Макар че ние също сме хора и това за нас е също толкова важно, колкото и за останалите“, с огорчение обяснява 26-годишният Марко Марков. За него казват, че с интелигентност и откритост е заслужил уважението на своите колеги в една агенция за разпространение на филми. На улицата обаче Марко винаги си носи спрей срещу нападатели. Младият човек не крие сексуалната си ориентация, която в съчетание с крехкото му телосложение досега му е носела само неприятности. „Три пъти са ме разпознавали като лице от гей-парада и са ме заплашвали. Веднъж ме биха, само защото ходех за ръка с приятеля ми. Най-ужасното ми „приключение“ обаче беше в полицията, където с моя партньор давахме показания, след като ме обраха и ми взеха ценни вещи. Отношението на дежурната служителка беше несравнимо по-гадно от самото престъпление“, не премълчава униженията Марко Марков. ...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo