Да бе, съвсем безплатно обичали Русия и най-вече таваришч Путин, пък и неуморно работели за имперския интерес на Путинландия напълно безкористно, без никаква отплата, без нито една копейка заплата, да бе, можете ли да повервате, че само и единствено заради тъй хубавите невинни очички на таваришч Путин се трудели неуморно видните руски пропагандисти у нас; немало никакви 4000 лева суха пара всеки месец, сакън, не, немало такова нещо: абе вий на тоз кристално честен човек Дачкова вервате ли бе, дами и господа наивници?! :-) Аз пък не му вервам, нещо повече, знам, че такива като него така са устроени, че най-много на този свят повече от всичко друго обичат тъкмо паричките.
В този контекст поставям на таваришч Дачкова несколько въпроси, знам, че са му крайно неприятни, но какво да се прави, нали затуй му се плаща: да шикалкави; нека да шикалкави и увърта, но кой ли пък, дами и господа, верва точно на такива доказани шмекери? (Дачков, подобно на друг един виден рубладжи..., пардон, русофил, именно Сашко Симов, навремето беше виден американофил, но понеже явно американците никому нищо не дават, се преустрои и заобича руснаците - защо ли така силно ги обичат, а, вий как мислите, уважаемые дами и гаспада съдебние заседатели, пардон, присяжные?
Засега и тук - толкова. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар