Докога ще продължаваме да гледаме сламката в македонското око, а да не виждаме гредата, що стърчи в нашето собствено българско око?!

 

Да, но освен че се излагаме пред европейците, като капак на всичко демонстрираме пред целия свят, че сме се опутинизирали дотам, че спрямо Македония се държим по досущ същия начин, по който Русия се държи спрямо Украйна; само дето все още не сме дръзнали да изпратим трите си танка да завладяват Македония - и да се опитваме, съвсем по същия начин като тотално изтрещелите путинизирани руснаци, насила да "денацифицираме" македонците, да ги правим насила българи и да зафанем да сътворяваме все подобни пищни руско-путински тъпотии! 

Разбира се, че дали има или няма македонски език не е наша работа, това ще си го решават самите македонци, те имат пълните си права да решават какви са, какъв им е езикът, каква им е идентичността, това си е тяхна работа. Но ние здравата се изложихме като се зафанахме да ги учим какви са - вместо да запретнем ръкави да въведем ред в нашия български дом. 

Щот нали сме цъфнали и вързали, та почнахме да търсим кусури на македонците: затънали сме до шия в корупция, в беззакония, в унижения, в бедност, в престъпност, вече 21 години ни "управляват" (ни крадат) същински разбойници и бандити, но не - ний гледаме сламката в македонското око, а не виждаме гредата, що стърчи в нашето собствено българско око!!! 

Да, и въпросът значи е: 

Докога ще продължаваме да гледаме сламката в македонското око, а да не виждаме гредата, що стърчи в нашето собствено българско око?! 

Засега и тук - толкова. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!

Който желае да подпомогне издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията по ето този линк. 

Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, това пак е подкрепа за усилията ни да помагаме гласът на истината да се чува из българските простори: защото, за жалост, се превърнахме в страна на лъжата и на лъжците (които, знаете, се къпят в слава и просперират като арабски шейхове!). 

СЛАВА НА УКРАЙНА! СЛАВА НА СМЕЛИТЕ - И СВОБОДОЛЮБИВИТЕ, И ПРАВДОЛЮБИВИТЕ! - ГЕРОИ НА УКРАЙНА! 

Смело коментирайте, не бъдете малодушни, бъдете добри граждани! 

И да добавя традиционното: не забравяйте, моля, да натискате бутончетата, било за харесване, било за нехаресване, също така не пропускайте да се абонирате - ако все още не сте го сторили. 

Стига истината да не ви е безразлична де, ако не ви е безразлична, направете го, абонирайте се за нашия тъй правдолюбив канал!

ДОБАВКА В ПОДКРЕПА НА ГОРНОТО:

Ognyan Minchev

14 ч  · 

Сърбия си навреди много с войните при разпада на Югославия и с твърдата си неотстъпчивост по ключови проблеми на международните отношения в Европа и на Балканите. Но за разлика от нас Сърбия съхрани ефективна и компетентна държавност, наследена от управлението на "последния Хабсбург" - Йосип Броз Тито. (Ние и досега се мъчим да излезем от батака на един постсъветски бантустан.) От Сърбия можете да очаквате радикално националистическо - до шовинизъм поведение, но не можете да очаквате МВнР в Белград да излезе с малоумна декларация, от текста на която става ясно, че това ведмоство се ръководи от хора, които не знаят какво е език, не знаят какво е суверенитет, нито знаят какво е държава.

Когато Югославия се разпадна в кървави войни през 90-те, бившите републики, придобили суверенитет се заеха с две неща, традиционно най-важни на Балканите. Първо, да пренапишат националната си история и, второ, да учредят свой собствен официален език, чрез който да отхвърлят единния сърбохърватски език, практикуван в Титова Югославия. Хърватия официално създаде хърватски език и в продължение на три десетилетия направи целенасочени усилия да го обособи и различи максимално от езика на своите съседи. Същото направиха и бошняците-мюсюлмани, интегрирайки в официалния си език доста думи с близкоизточен произход, навлезли в миналото или в настоящето чрез исляма. Дори и черногорците правят системни усилия да разграничат своята официална езикова норма от сръбската като по този начин подкрепят своята независимост.

В Белград още от 90-те реагират на тези езикови усилия със снизхождение и многобройни вицове. Но не можете да намерите нито един официален политически документ, в който съществуването на тези новопоявили се съседски езици да се отрича или проблематизира. Разбира се, в САНУ (Сръбската академия на науките и изкуствата), в университетите и в специализираните академични обшности на езиковеди и литературоведи тези съседски езици не се признават - те продължават да бъдат разглеждани като официализирани локални езикови норми на сърбохърватския език. Но сръбската държава нито проблематизира този въпрос, нито го изполва в междудържавните си отношения със страните от бивша Югославия като аргумент. Защо?

Защото компетентният политик, дипломат и администратор знае какво е държава и какви са нейните прерогативи. Ако признавате суверенитета на една държава, вие признавате нейното право да се разпорежда с определен кръг от явления, процеси, въобще - реалности, отнасящи се до съществуването на нейната територия и хората, които я населяват в качеството си на национална общност. Част от тези суверенни права е и формирането на официална езикова норма на държавата.

Това е логиката, по която през 1999 и 2017 г. между Република България и Република Македония бяха подписани двустранна декларация и двустранен договор "на български език според Конституцията на РБ и на македонски език според Конституцията на РМ". Споменаването на конституциите не е задължително - то се подразбира, но в нашия случай то бе направено за да няма ниакви съмнения, че ние на практика признаваме правото на РМ да учредява свой официален език, но в съдържателен план запазваме убеждението си, че той е "втора литературна норма" на българския език. Толкова - ни дума повече! Езиковедите в БАН си дискутират и утвърждават принадлежността на македонския език към българския, на "Пиротска" запасват юнашки пояси и пият руйно вино, а в Скопие и в останалата част на РМ си говорят на този официален език, който е утвърден от суверенната им държава. Държава, която България призна първа. И с това й призна всички тези права, които произтичат от суверенитета й.

Ако питате един сърбин дали има хърватски или босански език, той ще се изсмее. Сръбската държава не си прави проблеми от това. Сигурно има по-важна работа.

Останалото са лакърдии и декларации на малоумни чиновници, издигнали се до върхове, на които срамят България като нация и като държава.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo