Какъв ли ще е краят на руско-путинския национал-комунистически фашизъм, т.е. на тиранията на комунистическо-кагебистката руска мафия?

„РУСИЯ УТРЕ“ СЕ ПРЕВРЪЩА В РУСИЯ ДНЕС! 

Пророчествата в един роман от перестройката 

Момчил Дойчев 

Страшната прогноза на руския писател Едуард Топол в романа "Русия утре" от 1989 г. се сбъдва 33 години пред очите ни. Романът е публикуван веднага и на български език още през 1990 г. в бр. 5 на сп. „Факел“. 

Топол е малко известен руски писател от еврейски произход, който успява да емигрира през 1979 в САЩ и Израел. За „Русия утре“ не се говори много, даже в Уикипедия пише, че романът не бил толкова успешен. 

А "Русия утре" е политически трилър, в който авторът прави удивително точни политически прогнози, направени с литературни средства. Той предвижда събития, които се случват след две, три, а някои даже и днес след цели 33 години! Това е една "политически пророческа книга". 

... В годините на прехода и у нас се твърдеше, че едва ли не посткомунистическата мафия се появила заради демокрацията и неизвестно защо и как се била сраснала с държавата. Всъщност посткомунистическата мафия се пръкна от самата комунистическа партийна държава. С други думи партийният управляващ елит – номенклатурата бе властващата мафия по време на комунизма. За разлика от западните общества, където държавната власт стои върху основата на гражданското общество, частната собственост и пазарната икономика, комунистическата номенклатура се е изхитрила да превърне самата държава в своя безразделна и неотчуждаема ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, смазвайки в зародиш всяка съпротива и обричайки обществото на бавен, но неотклонен разпад. САМАТА НЕОТЧУЖДАЕМА ПАРТИЙНА НОМЕНКЛАТУРА БЕ ВСЪЩНОСТ КОМУНИСТИЧЕСКАТА МАФИЯ. ... 

... Какво се оказва? Комунистическа партия е мафиотска структура, но тя е овладяна от още по-мафиотска, организирана от КГБ, структура. Това става не на основата изветрялата комунистическа утопия, идеология и митология, а на шовинизма, антисемитизма и омразата към Западната цивилизация. 

(А нима днес у нас, тези същите проруски мрокобеси и шовинисти не произхождат от съветско-комунистическите мафиотизирани служби, нима те не създават шовинистични проруски псевдо-патриотични партии и нима не се опитват успешно да превземат отвътре партиите, които са създадени извън техния контрол? Нима това не е стратегия за превземане отвътре и на всяка една, легитимираща се като „дясна“, „европейска“ и „евроатлантическа“ партия?!) 

Тази стратегия всъщност е стратегията на първия ръководител на КГБ, който успява да покори партийния връх и така поставя началото на преобразуването на идеологически мотивираната комунистическа мафия в „патриотично-шовинистична“ неофашистка посткомунистическа олигархия. Планът в редица конспиративни романи се нарича „Голгота“ или, по-често напоследък „Възраждане“. (Нещо да ви напомня това у нас?) Неин автор е шефът на КГБ Юрий Андропов. Планът е чрез временно връщане на див олигархичен и мафиотски „капитализъм“, народът да си поиска омръзналия му до смърт съветски социализъм. Доколко това е „самосбъдващо се пророчество“ или представяне на желаното за действително – предстои да видим. ... 

... В романа е показана нерешителността на Горбачов, но и желязната му хватка като опитен номенклатурчик, който е надигран от още по-безскрупулни партийни вълци, впрочем издигнати от самия него. Разкрива се, че перестройката просто развързва ръцете за първоначалното разграбване на обществения капитал – т.е. за превръщането на господстващия номенклатурен слой в посткомунистическа олигархия. С други думи колективния комунистически грабеж е заменен не с капиталистическите правила, а с олигархичен грабеж, опрян на безнаказаното плячкосване на държавата. Така низшият номенклатурен слой се превръща в олигархични династии, които паразитират на гърба на държавата. ... 

... Дългото търпение на народа приключва едва когато дребно събитие на фона на всеобхватния терор възмути толкова народа, че той се вдига на въстание. И когато се появява смел лидер с кагебесните превратаджии е свършено. Анализът на дългото народно търпение, от една страна необяснимо, но от друга – напълно логично ни отвежда в дебрите на масовата психология в условията на азиатско-византийски деспотизъм, заменен успешно от руския комунизъм и от днешния руски мафиотски посткомунизъм при диктатурата на Путин. 

Това има много измерения и обяснения. Някои от тях изглеждат напълно логични, но други са напълно необясними. Партията е унищожила в зародиш всяка лична инициатива, дори за най-елементарното подобрение на жалкия живот на „съветските труженици“. Дори когато Горбачов им дава свобода, хората седят със скръстени ръце и чакат той да им даде: „Горбачов, дай! Горбачов, построй! Горбачов, нахрани ни!“ Сапун, захар, чорапогащи, цигари, вода дори – всичко да им даде Горбачов! Какво значи това? Това значи, че нашият народ, в пълния смисъл на думата, като нация вече не съществува! На негово място имаме готованец, просяк, … впиянчена нация с най-високо число в света на малоумни, на олигофрени. Защото генетичният фонд на нашата нация… е унищожен!“ 

Това заключение на автора има множество литературни и политологично-антропологични интерпретации – теорията за отрицателната селекция на политическия и интелектуален елит се свързва с деградацията на огромни маси от руското население, което се алкохолизира и деградира до дебилност и олигофрения. 

Това в най-добрия случай води до пасивно мрънкане и очакване Властта да направи каквото и да е и да даде, „да пусне“ на народа каквото и да е, за което „робите на труда“ да се редят на километрични опашки и да чакат с часове… Това не е основа за демокрация. Това е основа в най-добрия случай за временна разрушителна анархия, водеща до нов етап на диктатурата. Демокрацията изисква позитивна и градивна за обществото инициативност, а не пасивно очакване някой да ни я даде и осигури. (Да има това връзка с положението дори днес, 32 години след рухването на комунизма, в България?) 

... Появил се е нов феномен - партийната олигархия си е обсебила не само имотите и придобивките на новопоявилата се по времето на Горбачов „буржоазия“, но и историята и синьото знаме на бялото движение против болшевизма. Така „Синя Русия стана опора на червената мафиотска държава.“ (Нещо да ни говори това за България?) 

Само че западна икономическа блокада принуждава главатарите на новия режим да търсят нещо, което да обедини все по-недоволния от тяхната власт народ. Изводът им е безпогрешно точен – необходима е „кратка победоносна война“… 

... Разбира се цялата прелест на съветската система е вече стоварена върху гърба на същия този безправен и безмълвен народ – празни магазини и безкрайни опашки за хляб, стават причина за безредици, смазани безмилостно от милицията и армията. Но народът още търпи… 

Докато една случка не го разтърсва из дъно. 

Дете на ветеран от Афганистан е убито жестоко на опашка за хляб от милиционер. И се почва… 

„Народ, който 80 години почти е търпял кървавите бани на сталинските репресии, хора, чиито най-близки… са били унищожавани… които безмълвно са носили в душата си робската покорност… същите тези хора, по дребен на пръв поглед повод, несравним с историческата им беда, изведнъж престават да бъдат поданици на страха и обезумяват.“ 

Гладни женски бунтове избухват навсякъде в страната, сблъсъци на ветерани от войната в Афганистан – „афганците“ с милицията. Единственият изход за управляващата хунта е разпалването на сплотяваща народа война веднага. 

„Войната трябва да почне вчера, днес, най-късно утре!“ 

Разбира се, виновни ще са евреите, ционистите, дори Япония, който дойде. 

Само че народът на Русия вече се е надигнал! В книгата е дадена именно рецептата за успешна народна антикомунистическа революция в Русия, въпреки опита на комунистическата олигархия и нейната вълча технология на тоталната власт. 

Тук възниква въпрос – добре, може да има такава успешна антикомунистическа революция, дори да приемем че в книгата нейният успех не е съвсем окончателен, а и е малко нагласен. ... 

... Но народният бунт се разраства и тръгва към Москва. Горбачов се освобождава от плен и тръгва да спасява страната от Трета световна война. Тогава превратаджиите хвърлят ядрена бомба върху собствената си страна, за да ликвидират Горбачов и въстаналия руски народ. 

И едва тогава се намесват американците… Русия и покорените от нея народи окончателно са освободени от комунистическо робство. 

Романът завършва с епилог: 

... В изгорената от ядрения взрив тайга, е поставена бяла мраморна колона с кратък надпис: 

"На МИХАИЛ ГОРБАЧОВ, последният комунист, унищожил комунизма – от признателното човечество."

ИЗТОЧНИК НА ПУБЛИКАЦИЯТА (ТУК МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ПЪЛНИЯ ВАРИАНТ НА АВТОРОВИЯ ТЕКСТ):

ДОБАВКА, НЕЩО ВАЖНО ПО СЪЩАТА ТЕМА, НАПИСАНО ОТ СЪЩИЯ АВТОР НА НЕГОВАТА ФЕЙСБУК-СТРАНИЦА:

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет. 

Добави в Svejo