Паметникът Альоша - величествен монумент в памет на пияниците, крадците, убийците и изнасилвачите от Червената армия!

СТАЛИН И НЕГОВИТЕ ПАМЕТНИЦИ 

Автор: ВИКТОР СУВОРОВ 

Веднъж главният прокурор на България г-н И. Татарчев ме покани да погостувам в неговата слънчева страна, да се срещна с хората, да разлистим архивите. 

Обиколих страната. Потвърждавам: хубава страна. Посетих Пловдив. 

В Пловдив се извисява чудовищен паметник на сталински войник, а на паметника - една дума - Альоша. 

Питам: защо стои тук този Альоша? Знаех, че Сталин е завладял България без бой. Нито един съветски войник за свободата на България не е загинал. И как да гинат за свобода като те самите са били роби?! 

Затова попитах главния прокурор. Отговорът ме оглуши. 

Оказа се, че погребани войници от Червената армия има много, убити тук, в България. Поинтересувах се - може ли да посетя гробовете? Отговорът бе: това е секретен материал и не подлежи на огласяване. 

А истината е следната. През септември 1944 г. войските на Червената армия без бой окупират България. За тези войници, на които се паднало да останат в България, войната завършила. Станало им ясно - не им е съдено да загинат във война. А наоколо красота. Гроздето е узряло, и ябълките и крушите. И се лее вино във всеки дом, а имало и ракия, и гроздова, и сливова. В резултат на приема на тези веселящи течности се случили масови зверства, побоища, стрелба, изнасилвания и убийства, автомобилни и авиокатастрофи. 

А другарят Сталин в този момент отдавнашният план на руските царе изпълнявал - "освобождавайки" България: да си осигури плацдарм към Босфора и Дарданелите. Затова България била нужна на др. Сталин под контрол! 

Реакцията на Сталин била светкавична. Той дал заповед да се въведе ред сред войската в България. И го въвели. По заповед на Сталин разстрелвали не само крадците, насилниците и убийците, но и препилите, още не изтрезнели. В България екзекутираните "освободители" са погребвани на уединени места, без да се оповестяват координатите. Така че бетонният Альоша в Пловдив е паметник на загиналите червеноармейци в България. 

Тоест величественият монумент е в памет на пияниците, крадците, убийците и изнасилвачите от Червената армия. 

Паметника отдавна искали да го махнат. Но на изверга Альоша се намерили защитници. Как така ще го махат? Нали той донесе на българите робство, мизерия и концлагери?! 

(От глава от книга, със съкращения, взето от страницата на Svetla Ioveva във фейсбук.)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Интересно е, че това, което пише и казва г-н Виктор Суворов, до този момент не беше казвано така ясно и определено, тази истина не беше огласена и си стоеше скрита: да, Альоша наистина е монумент на пияниците, крадците, убийците и изнасилвачите от Червената армия! Повтарям, за да го осъзнаят някои трудно разбиращи глави: Альоша е величествен монумент на пияниците, крадците, убийците и изнасилвачите от Червената армия! Но в България има още доста други паметници на същата тази Червена армия, окупирала България и донесла на танковете си тъй свидният за някои комуноидни сърца комунизъм. Излиза, че не само Альоша, но и всички тъй наречени "паметници на съветската армия-освободителка" всъщност са все паметници на пияниците, крадците, убийците и изнасилвачите от Червената армия! Давате ли си сметка що за страна е страната, която още, нищо че сега е 21-ви век, държи и почита не нещо друго, а именно паметниците на пияниците, крадците, убийците и изнасилвачите от Червената армия? А чия ракия и чие вино са пили тия въпросните пияници, чии вещи са крали тия именно крадци, кого са убивали тия същите толкова важни убийци, чиито паметници още държим? И чии жени и девойки са изнасилвали, да запитам аз и това? Да, пили са ракията на нашите дядовци, прадядовци и бащи, изнасилвали са вашите баби и прабаби, т.е. изнасилвали са жените и дъщерите на вашите дядовци и прадядовци, убивали са също така тия от вашите дядовци и прадядовци, които като са гледали как пияните "освободители" изнасилват дъщерите и жените им, не са се усмихвали нежно, а са грабвали секирите и тоягите и са се опитвали да защитят своята - и вашата! - чест!!! 

И ето го сега в крайна сметка фундаменталния въпрос: що за народ е народът, който търпи и почита десетилетия наред (и то в условията на свобода!) паметниците на крадците, изнасилвачите, убийците на своите собствени баби и дядовци, този народ съвсем изкукуригал ли е, напълно безчестен ли е този народ, от акъл и от съвест лишен ли е, що му е станало на този народ, та се държи по такъв тъп курвински, с извинение, начин?! Що трябваше отдавна да направи нашия народ ако имаше елементарно понятие за чест, за достойнство, за справедливост, за истина?! 

Питам и отговор не чакам. Единственият отговор, който ще ме задоволи е следният: като изляза от дома си и тръгна из хилядолетния древен град Пловдив, на хълма Бунарджик повече да не виждам и то на всяка крачка омразния паметник на пияниците, крадците, убийците и изнасилвачите от Червената армия; а като отида в София, изляза от метрото и тръгна да се разхождам покрай Софийския университет, пред мен да не се изправя същия този паметник на пияниците, крадците, убийците и изнасилвачите от Червената армия, който стърчи в Княжеската градина. А там, примерно, да стои паметник било на някой български Цар, било на Апостола на българската свобода, да речем. Само този отговор приемам. Само такъв отговор мен специално ме задоволява. 

А за вас не знам какъв отговор ви задоволява. Но знайте, че ако не направите нужното съвсем скоро аз да получа очаквания отговор, тогава с право ще се обърна към вас и ще ви прокълна: добро да не видите всички вие, които се примирявате толкова години с паметниците на пияниците, крадците, убийците и изнасилвачите от Червената армия, изнасилвали и убивали вашите баби и дядовци, крали (не само ракията!), а най-вече изнасилвали и убивали дъщерите на вашите баби и дядовци!

Толкоз от мен. Приятни размисли ви желая и хубав ден, драги бавномислещи мислители!   

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo