Таваришч Путин свръхгениално е решил да "победи" във войната в Украйна: пращайки своите старци-"тигри", да накара украинците да измрат от... смях!

С благодарност към Roman Majewski за чудесния обнадеждаващ анализ: 

Roman Majewski: "И така... Мисля, че няма да рискувам много ако напиша, че най-вероятно сме свидетели на прелом във войната в Украина. Това по никакъв начин не означава, че скоро ще излезем на улиците и площадите с усмивки и викове „Победа!“. 

Още не, но е добър момент да си позволя да цитирам тук сър Уинстън Чърчил: „... Това не е краят. Това дори не е началото на края, но може би е краят на началото...“ 

Тези думи бяха казани през ноември 1942г, две и половина години преди наистина да свърши ВСВ. А поводът за този оптимизъм бе успешното контранастъпление на британските войски в Северна Африка и разбиването на Африка Корпс, командван от Ервин Ромел. Това бе първата победа над Вермахта във войната. (До Сталинград оставаха още 4 месеца.) Струва ми се, че днес сме в подобен момент. 

Украинските ВС методично настъпват на юг в посока Херсон и изглежда, че са решени да хванат руснаците в огромен капан на северният бряг на Днепър. 

Украинците последователно отрязват руската армия в Херсон от доставки. Точно там, на юг, може да се проведе една от най-важните битки на тази война и то много скоро. Прогнозата ми, че това украинско контранастъпление напредва, се потвърждава. 

Руснаците отчаяно изтеглят войски от източната посока и ги прехвърлят в южната посока. Поне три бойни групи са преместени от района на Харков за да подкрепят 49-та Армия, която се намира под постоянен обстрел. Унищожаването на двата конвоя с въоръжение предназначено за тези подкрепления е доказателство за ефективността на западното въоръжение доставено на Украйна, както и за професионализма на украинските военни. Най-важното в тази операция е фактът, че УВС успяха да пресекат всяка пътна и жп комуникация с южния бряг на реката. Единствената връзка сега е само язовирната стена при Нова Каховка, но това не е връзка, която може да спаси руснаците в Херсон. Всички останали преправи са под украински артилерийски контрол и руснаците нямат никакъв шанс да ги ремонтират. 

Действията на украинците показват още нещо. Прекъсването на връзките с южния бряг означава, че руснаците няма как да се изтеглят, т.е. украинците са сигурни, че ще се справят с 49та Армия без да има нужда да я „изтласкват“. 

Тази армия остава на практика без доставки на муниции, гориво и храна и ако украинците успеят да затворят „котела“, то това ще бъде огромна, стратегическа победа. 

Руските бойни групи на север от Днепър са около 5-6 хил. души. В цялата досегашна война не е имало подобна ситуация. Украинците не позволиха нито веднъж техни войски да бъдат обкръжени на фронта в Донецк. Последните опити за настъпление към Бахмут само показват, че агресорът е останал без дъх, без сили и без желание, но най важното е, че е загубил стратегическата инициатива. 

От поне седмица, руската армия само реагира на украинските действия и не е в състояние да постигне дори най-скромни цели. А ще става все по-лошо. Когато украинците затворят чувала, то ще влязат в Херсон и Нова Каховка. От там до Крим са само 70 км. Когато това се случи, Путин ще е в безизходица. За да защити Крим, ще е принуден да изтегли всичко от Източна Украина или да прати огромни подкрепления. 

Проблемът с това е, че всички „подкрепления“ ще изглеждат като наскоро рекламирания новосформиран баталион „Тигър“. Оказа се, че това не е фейк или майтап. Истина е!! „Старики идут на войну“!!! „Момчетата“ изглеждат така, като че ли ще припаднат, докато се качват в камионите, а имат да бият стотици километри. 

Предполагам, че украинските санитари ще се справят най-бързо с тези „тигри“. Във всеки случай смятам, че наблюдаваме „края на началото“. Слава Украине! Героям Слава!!!" (От страницата на Даниела Горчева)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена. 

Добави в Svejo