Грозно ли е да се самопредложиш за министър или заместник и да се съгласиш други да те предложат?

 

Чудесен казус, имащ огромен възпитателен смисъл, се зароди на едно място (моят блог, сред коментиращите в него): приятели от нашата общност на небезразличните граждани решиха да ме предложат на новия (световно неизвестен!) служебен министър на образованието и науката за негов заместник, представяте ли си каква щура идея се роди в нечия глава на такъв небезразличен гражданин?! Да, обаче има нещо и още по-страшно: в годините на царуването на Боко Борисов аз самият често се... самопредлагах на тъй великия наш авторитарист не само за заместник-министър, но и за министър на образованието и науката, зер все пак това е моята сфера и целия си живот съм работил като учител (по философия), но като капак на всичко съм създал цяла една напълно завършена и дори проверена на дело концепция за това как е реалистично да стане (в нашите тъй спецефични български условия!) една наистина коренна, същностна, действителна промяна и осъвременяване на намиращото се в катастрафално състояние българско образование. 

Да, имам цяла поредица от книги за тъй многострадалната реформа в образованието, която доникъде не стигна, и неслучайно не стигна, е, аз пък имам самочувствието, че зная как промяната наистина може да стане, не само зная, но и мога да направя нужното за да проведа идеите си на дело, практически. Та мисълта ми е, че навремето Боко Борисов (който тъй отчаяно, завалията, немаше кандидати за министри, че ги гонеше и намираше на бензиностанциите!) бешу бомбардиран често с мои отворени писма, в които аз, моля ви се, му се самопредлагах за министър, водейки се от съзнанието, първо, че нашата държава не е все пак бащиния на Боко или пък на властващите образУвателни бюрократи и министерски чиновници-кариеристи, и, второ, щото исках да разбера реакцията на нашия самодържец, тествах го дали наистина е толкова отворен - за какъвто се прави и представя. 

В резултат постигнах само това, че седмица след едно такова поредно отворено писмо до самодържеца назначената от мутро-гербоваците директорка на училището, в което години наред бях учител, ме опраска-уволни така внезапно и то по толкова смехотворни мотиви, че всички разбрахме, че тя явно изпълни височайша заповед от Първата Мутра - или пък ако заповедта за опраскването ми от банкянския самодържец не е дошла лично от него, то нищо чудно да е дошла от некой мутро-гербовашки големец-подлизурко на Боко, който е имал има добрината да му поднесе прясно отрязаната ми глава лично на самодържеца и да му се подмаже като никой друг, нали така, нали правилно разсъждавам, драги ми природно интелигентни психолози? 

Както и да е, това обаче не са фантастики, а са нещо реално, още повече че опраскалата ме директорка сама тръби наляво и надясно, че нейният съпруг, навремето партиен секретар на Областна дирекция на... Държавна сигурност в Пловдив (!!!) и свидно чедо на сестрата на последния министър-председател на Тодор Живков, именно на Георги Атанасов, лично, видите ли, се бил познавал със самия Боко, били дори, така да се каже, близки приятели (!!!), сега зацепвате ли, сега сфащате ли, че работата, дето се казва, е дебела?! Да, знам, че това ви звучи като фантастика, но нима в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ има и може да има невъзможни неща?! 

Както и да е, ето сега мен небезразлични граждани ме предлагат за заместник-министър на образУванието и нАуката, аз немам нищо против да си направим такъв експеримент и да тестваме и новия служебен министър и новият служебен премиер, пък и самия президент да тестваме, нали така, какво лошо има в това? Все пак държавата ни не е бащиния нито на Президента, нито на г-н министъро, а е на нас, гражданите: какво ще кажете и по този пункт? 

Този клип утре, четвъртък, от 12 ч. на обед ще бъде излъчен по Пловдивската обществена телевизия като въведение към темата на воденото от мен предаване ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ, а след това казаното в него или поставеният по този начин казус ще бъде обсъден със зрителите, всеки зрител има възможността по телефона да каже какво мисли. Ще се получи хубаво предаване, както, прочее, винаги става по най-демократичната, гражданска и истински народна телевизия - каквато е Пловдивската обществена телевизия. 

Заповядайте и вие в предаването, то се излъчва директно и на страницата на ПОтв във фейсбук или ето тук: https://www.facebook.com/potv.eu Също можете да вземете думата по телефона или чрез мой канал в ютуб, където аз, по обичая си, ще стриймвам предаването, там имате възможност да се включите и да кажете какво мислите. 

Засега и тук - толкова. Останалото - в клипчето. Приятно слушане, а най-вече приятни размисли ви желая!

Който желае да подпомогне издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията по ето този линк. 

Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, това пак е подкрепа за усилията ни да помагаме гласът на истината да се чува из българските простори: защото, за жалост, се превърнахме в страна на лъжата и на лъжците (които, знаете, се къпят в слава и просперират като арабски шейхове!). 

СЛАВА НА УКРАЙНА! СЛАВА НА СМЕЛИТЕ - И СВОБОДОЛЮБИВИТЕ, И ПРАВДОЛЮБИВИТЕ! - ГЕРОИ НА УКРАЙНА! 

Смело коментирайте, не бъдете малодушни, бъдете добри граждани! 

И да добавя традиционното: не забравяйте, моля, да натискате бутончетата, било за харесване, било за нехаресване, също така не пропускайте да се абонирате - ако все още не сте го сторили. 

Стига истината да не ви е безразлична де, ако не ви е безразлична, направете го, абонирайте се за нашия тъй правдолюбив канал!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo