Ето че великата личност и със смъртта си помага на хората. Смъртта на Горбачов ни даде шанс да покажем колко струваме като личности; оказа се, че наоколо има доста представители на робофило-комуноидно-путинската паплач, които без капка срам и без никаква морална скрупул демонстрираха, че нямат душевния потенциал да оценят мащаба на личността му и, респективно, неговото тъй заслужено величие.
Една личност може да бъде оценена подобаващо само от друга личност; който не е личност, като срещне личност от ранга на Горбачов, се преизпълва със злоба, с ненавист. Сега схващате ли защо някои толкова много мразят Михаил Горбачов?
Мразят го защото е личност и като капак на всичко обичаше свободата. Две непростими за комуноидите и комунистите неща, тези две неща са и най-мразени от тях.
Същите, които мразят Горбачов, мразят също така и Рейгън, и леди Тачър, и папа Йоан Павел Втори, и Кол, и Дьо Гол, и Чърчил; те мразят всеотдайно и кого ли не още от най-великите личности на човечеството. И Цар Борис Трети мразят също така.
И обичат, респективно, безличия и адови изчадия като Путин, Ленин, Сталин, Тодор Живков, Боко Борисов...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Пашев се оказа по-умен от теб. Добре ти го каза, че всичко е работа на КГБ. Какво като се отказаха от комунистическата идеология, в която и те не вярваха?! Парите, властта, останаха в ръцете на комунистите, вече капиталисти. Нито един комунистически престъпник, с изключение на Чаушеску, не си получи заслуженото. Туй то.
Радвам се, другарко, че Пашев е по-умен от мен, другарко, радвам се, че дори и Вие сте оценила това! Но не разбрах кога и къде го е казал това Пашев. Бихте ли ми припомнила?
Публикуване на коментар