Много категорично подкрепям предложението на Hristo Ivanov за изграждане на единна политическа сила в центристкото и дясно пространство, която да печели избори и да търси самостоятелно реформаторско мнозинство без БСП и подобни.
Днес тази стара идея, която защитвам от десетина години, е за първи път реалистична и практически изпълнима.
Все пак, трябва да сме наясно, че "реалистично" съвсем не значи сигурно. Напротив - говорим за трудно и може би бавно решение. Продължаваме Промяната най-вероятно ще предпочетат да се явят на 2 октомври сами - логично решение, което повечето нови партии в добра форма вземат. Това обаче не трябва да е краят на усилието за единство, напротив - началото…
При такова развитие е важно ние от Демократична България да не драматизираме чуждо решение, което не зависи от нас, а да свършим своята част от работата и да започнем процеса на консолидация и обединение от нашата коалиция - с общи органи, вътрешни демократични механизми, привличане на партийно необвързани политици - това ще ни даде и по-силен изборен резултат. ...
А вие лично, дами и господа читатели на този блог - какво мислите по въпроса, поставен в заглавието?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар