Каква е ситуацията в навечерието на изборите?

Общата обстановка в страната преди изборите е изключително тежка за постигане на мнозинство за Промяна.

Защото са взети всички мерки тя да не се случи.

На първо място са националните медии.

Въпреки че положението е леко по-добро от герберското 112, то абсолютно безконтролно се излъчват нелепи лъжи и путинска пропаганда. Вероятно сме една от малкото страни с Унгария, където това е възможно.

И не става дума само за волгиновци и дачковци - става дума за повтаряне на неистини, докато станат истина за повечето българи. Не само от подбрани гости и изкусни манипулатори като вечния втренчен в краката си Социолог - но и от самите водещи.

Примерно, топ национална ТВ излъчи уж документален филм на своя водеща, в който тя безпроблемно вкара лъжи на путинската пропаганда, за да го направи “обективен”, обилно поръсен и с конспиративни теории за “колективния Запад”. Не става ясно, като й е толкова важна руската гледна точка защо не цитира някое мнение на десетките избягали руски интелектуалци?

И този сбъркан “обективизъм” и “балансиране” на истини с лъжи го виждаме и чуваме навсякъде.

Почвам да си мисля, че не винаги тези материали са поръчани. Просто нивото на критично мислене и осмисляне на водопада от информация е изключително ниско у нас.

Защото резултатите на международните тестове за критично мислене и осмисляне / възприятие PISA не се отнасят само до сегашните ученици, а и до тези, които са били ученици през миналия век, а днес са водещи лица в нашата публичност.

Атаките по организации като “Заедно в час”, финансирана от “Америка за България” също са едновременно породени от завист (че други, а не ние получаваме пари), но и от невежество.

Промяна в България не може да има без промяна на базовите ценности, които трябва да преобладават в обществото, за да сме демократична, а не авторитарна държава.

Как да стане това в училище, след като повечето учители 50+ са с манталитета на съветски хора и още на този етап объркват децата с Русия и комунизма? А да си спомним какво казват корейците с Номер 1 образователна система - “Никоя система не може да е по-добра от учителите в нея!”

Е, “Заедно в час” имат точно мисията да създават нов тип учители около ценностите на свободното общество. И създадоха хиляди нови учители. #КОЙ не иска това да се случва ще познаете по критиците на “Америка за България.”

Апропо, тази фондация финансира и свободните медии с качествена журналистика, които единствени не станаха парцали на Пеевски и ББ - и слава Богу, че ги имаше да разберем какво се случва в този тъмен период на страната.

(Впрочем, самото посолство на САЩ с мощна медийна кампания “Силата е в теб” - се опита да вдъхне самочуствие на българите, че животът им е тяхно дело и че могат сами да се справят с всичко. )

И всички пари се дават по проекти и с договори прозрачно.

Кога Русия е давала нещо за развитие на българската култура, самочувствие и дух?

Не, пари се дават да се защитават руските енергийни проекти, компании, пропаганда срещу Запада, паметници и артисти. Да не забравяме, че дори на азбуката ни посегнаха и я подариха на Македония.

Парите се дават по-често под масата и неофициално. Но достатъчно ефективно, за да бъдем облъчвани денонощно от хора със съмнителен интелект и още по-съмнителен морал.

Та да се върна на думата - на този фон как се прави успешна кампания?

Факти, факти, факти - представени в графики, видеоклипчета, всякакви картинки.

Само така ще се избегне фалшивият наратив - дума срещу дума - за да остане думата с повече платено участие в медиите. (Evgeni Kanev)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo